Nissan Leaf Бургас

Тези дни имах интересна среща. Един познат внесъл от САЩ перлено бял Лииф и като свършила батерията се оказало, че не може да го зареди - 110 в зарядно. Та се свързаха с мен да помогна с някое кабелче. Отскочих до него и стана супер среща. Видяхме съществени разлики във външния вид на двигателни отсег, зарядното на 110 в е два пъти по-голямо по размери и тегло, неговата кола е с диодни къси светлини и т.н.
И понеже човека се занимава с внос на диоди от Китай, ми монтира светодиодни крушки вместо стандартните Н4. По форумите пише че светодиодните фарове не светят добре - с китайски крушки. Но това, което сложихме е по-силно и от ксенон.
При това монтажа е мега лесен - на мястото на стандартните крушки, с преходен кабел. Сложиха ми и дневни светлини - и те с преходно кабелче на мястото на оригиналните. Сега в автоматичен режим си светят диодите, а като се включат късите и дневните угасват. И няколко снимки от срещата...

Снимките

Не, това е щатския модел. Той между другото е японско производство, номера на рамата започва с J.
Моя е с по-големия капак на двигателя.
Между другото мисля да го продавам.

Х !

?

Снимката е от моя Лииф. Има си и предистория ...

Нио, това твоя Лийф ли е?

Уф, току що прочетох.... Хахаха

Впечатлен съм!

Очаквам предисторията, защото много ме заинтригува!

В момента, в лошото време и с пуснато парно и климатик, съм със среден разход 17.6/100

Първо на колегата peposhi - в момента, с пуснато отопление и моя разход е висок над 15-16 на 100.

Колкото до снимката - ето предисторията.
Преди два дни трябваше да пътувам до обект, намиращ се на няколко км от Стралджа. Справка с GMaps показа че до там са 85 км. Тоест работата е на кантар ако ще пътувам с Лииф-а...



Обекта е старо сметище край селата, което се закрива в момента. Лошото е , че там няма електрозахранване, тоест ако отивам с електричката, ще трябва да ми стигне батерията и да се върна.

Естествено, трябва да съм доста икономичен, за да се получи. Зареден е ентусиазъм и подрепен от преданата ми съпруга решавам да опитам да го направя. Зареждам колата до 100 % с оригиналния кабел и около 13 часа на обяд потеглям.
Никакво сериозно ускорение, никакви резки маневри, просто се плъзгам по пътя. Старая се на дисплея за разход на енергия да не светят повече от две точки, наясно съм че иначе батерията не би ми стигнала. Естествено прозорците затворени, парното изключено, радиото също. Без къси светлини, само на дневни. Малко съм притеснен от ниската околна температура - 10 градуса, които още повече намаляват капацитета на батерията, но съм тръгнал. Няма да се отказвам я!

Това е от началото на пътуването пред базата ми в Бургас.

По едно време на колата и свършиха елхичките, дето показват колко икономично шофираш

След малко повече от два часа достигам до целта, но имам малък проблем - изминал съм почти 92 км и имам само 47% батерия за връщането. Данните за движението може да ги видите от снимките. Ето

Приличен среден разход за икономично шофиране, и все пак можеше още. На моменти се движех с над 75 км в час ! Все пак средната скорост е 42 км в час, минавал съм през населени места - Айтос, Карнобат, села, имаше и светофари, пешеходци...

След кратък оглед на обекта съм готов да тръгвам на обратно. Всичко изглежда наред, имам прогнозни 104 км за връщане, но има нещо по - важно от това, имам само 46% батерия. Тоест май няма да ми стигне да се върна ...

Съпругата ми ме съветва по телефона да спра на някоя бензиностанция и да заредя за час, но аз не искам. Чопли ме да разбера ще стигне ли батерията до Бургас, при това до там, откъдето съм тръгнал - над 180 км !

На няколко км след Карнобат светва жълтата лампа за слаба батерия - а имам още над 50 км до Бургас. В този момент осъзнавам, че няма да успея да се върна...

Намалям темпото, в опит да задържа положението, но бавно губя надежда. Няма да ми стигнат около 10 км.

И тогава идва прозрение - преди Айтос има доста голям и дълъг наклон, засилвам се до около 70 км в час и изключвам от скорост. Колата тежи почти два тона и се засилва надолу. Развива 96 км в час, без регенерация, но и без разход на енергия. Минавам по инерция 11 км, почти до Шел преди Айтос. И този проблясък да изключа от скорост спасява положението. Прогнозния пробег се изравнява с оставащото разстояние!
Умирам си от кеф в този момент.
След трийсетина минути в трафика на Бургас спестявам още малко енергия и даже правя едно завойче до центъра за букет цветя за най-търпеливата жена на света!
След почти 5 часа шофиране съм в базата - с още по - нисък среден разход, но и с по-ниска средна скорост. Изминал съм 184 км с едно зареждане на батерията. И съм убеден, че това не е максимума. При по-висока околна температура и целенасочено шофиране са постижими и 200 км в името на рекорда.