Организиран от Дневник и denkstatt sustainable thinking в партньорство с GLOBUL, със съдействието на Елаците-Mед АД, Veolia вода, Reanult, Дънди Прешъс Металс Инк и LRQA Business Assurance, тази година форумът беше насочен към три направления или иначе казано - ХРАНА, ВОДА И СУРОВИНИ - ИНОВАЦИИ ЗА УСТОЙЧИВО БЪДЕЩЕ. Какво правят хора, занимаващи се с електрически коли на такъв форум. От въведението вече знаете, че се интересуваме от всичко що е полезно и ефективно и гледаме на електро колите като на част от едни нов човешки ред на живот, и поканата за участие, която приятелите ни от Renault България ни отправиха ни зарадва много, още повече предвид факта, че заровени в текущата работа можехме съвсем спокойно да пропуснем този семинар, от който научихме не едно и две полезни неща, за които ще стане дума след малко.

Други приятели ни потърсиха своевременно и както предния път, когато работихме с тях, ни направиха приятно предложение. Имейл от Икономедия потвърди поканата на Renault България и отново, изключително колегиално и приятелски, ни беше предоставена възможност да осигурим на аудиторията наша представителна брошура. Благодарим ви, колеги - форумите ви оставят отпечатък и можем само да се радваме, че успявате да ги организирате толкова често.

Още малко за това къде се вписват електро колите в тази схема, преди да ви разкажем какво ни направи впечатление на семинара. Електрическите коли са 'зад ъгъла' както се казва у нас. след има няма година отсега натам, се очаква пазарния дебют на още няколко модела от различни марки и тогава вече продаващите се в България Peugeot iOn и Citroen C-Zero ще си имат компания. Какво носят със себе си електро колите? Ами, може би малко повече независимост, като едно от няколкото предимства (разбира се, че имат и недостатъци, поне на този етап). Може да зареждате у дома (в гаража де), да се движите в много по-тиха обстановка, а някой ден и да вкарвате по малко електрони в батерията, когато на паркингите на моловете бъдат монтирани електро колонки. Но защо да не отключим съзнанието си за повече? Защо да не направим гаргата рошава, ако щете. Защо да се ограничаваме само е едно новаторско и оптимизиращо живота ни нещо. Наскоро имах възможността да разбера за книгите на Робин Шарма, в които се казват само известни на всеки от нас неща, които малцина спазват. Станете в 5 и имате час повече всеки ден и умножено по годините напред това ще ви осигури няколко години повече ефективен живот. Информирайте се за храната, която купувате, яжте здравословни продукти, пийте по 2 литра вода дневно и пестете суровините. Има и още - виждате контейнерите за разделни отпадъци всеки ден на улицата. Разделяте ли отпадъка в къщи? Хвърляте ли го където трябва? Да, тези контейнери са пълни с какво ли не, защото много хора не се интересуват от това нововъведение и живеят по лесния начин - минаваш и хвърляш. Ами храната? Оползотворявате ли добре всичко, което купувате? Колко не консумирана храна изхвърляте? Колко вода дневно харчите? Спирате ли струята, докато четкате зъбите си?

Виждате ли? За да е рошава гаргата не е достатъчна само електро кола. Електромобилите са желана оптимизация за нашия живот, но горните въпроси са сентенция на още много други необходими неща. С което вече почти навлязох в темите на форума. Началното представяне поеха Велислава Попова, главен редактор на dnevnik.bg, Боян Рашев, управляващ партньор в denkstatt и... Добромир Симидчиев, зам. министър на регионалното развитие и благоустройството. За него малко по-късно - има какво. В първия панел - за храната - гост лектор беше Евалд Редл, управляващ директор на Sonnentor. Мда, едва ли ви е познато като име. Това е австрийска компания, която произвежда био продукти. Оп, защо е задраскано ли? Ами, както колега на г-н Редл малко по-късно попита, след като от публиката дойде въпрос за това какви новаторски подходи прилага компанията му по отношение на въглеродния отпечатък, който оставя с транспортната си дейност, "на колко от вас в залата прабаба им през 1920 г. е използвала пестициди, изкуствени торове и добавки? Нима новаторското земеделие не е сегашното - химическото?" Аз бих добавил защо наричаме био онова, което преди не наричахме никак, то си беше просто нормално? Та, научихме историята на Sonnentor. Тя беше разказана с много благ тон и положително излъчване. Имаше хубава екранна демонстрация. Преди 23 години основателят на компанията, Джон Гутман, започнал с трима фермери. В регион с лошо качество на почвата, тежки климатични условия и отрицателен прираст на населението. Казвам ги тези неща, защото те са в основата на развитието на тази компания и защото след малко ще придобият още по-голямо значение, в хода на разказа ми.

Най-лесно е да се запознаете с дейността на Sonnentor, като посетите тяхната интернет страница. Днес за компанията вече работят 170 фермери, всичките на местно ниво. При всичките тези тежки условия, видно е, че не са се отказали. Затова и резултатът е такъв. Благодарение на собствените им усилия. С тях те са задържали хора в региона, при тенденция за отлив към големите градове като Виена. Така се пести време, въглеродни емисии, които хората биха генерирали, ако пътуват с коли до далечно работно място и се запазват традициите на региона. В Sonnentor очакват и първите си две електрически коли догодина. Поръчали са ги и нямат търпение да ги получат. Компанията не работи с големите търговски вериги, защото според нея фермерите, които се занимават с 'химизирано' земеделие и работят с тях, са роби или на банките или на веригите. Затова системата на работа на Sonnentor е изградена върху продажби в малки био магазини и в собствени обекти. Мога да изпиша още много за това представяне и начина на работа на тази устойчива австрийска компания. Но ще продължа натам.

Доц. Владислав Попов от Аграрен университет представи накратко проекта "Новото тракийско злато", леко обиден, че "колегите от Австрия поизядоха" времето. И с този проект ще ви оставим да се запознаете сами от посветената му интернет страница. Чудесна инициатива. Всеки трябва да помисли как иска да я подкрепи. Макар че както самият доцент каза, повече внимание ще означава повече туристи и повече замърсяване на региона, в който живее най-вече, по думите му, "неграмотно население". Само едно нещо, обаче. След като всички представиха своите проекти и започнаха въпросите от публиката, дойде питане (няма да конкретизирам), на което доц. Попов отговори с въпрос "Аз питам, къде е държавата тук?" Ами аз пък питам, да видяхте по-горе да споменавам, че при трудните условия, в които са изградили своя работен модел през годините австрийците питат "Къде е държавата?" Вчера четох една чудесия от френския президент Саркози, в която сме доста оплювани като хора, заради нашите цигани, които Франция гони. Спомняте си този скандал, нали? Които там не искали, всички знаем защо. Е, да ви питам, какво е това нащо чудо с тая държава. Ама държавата сме ние, хора. Да, очевидно ни липсва доста оптимизация на административно ниво и това е дори доста слабо описание. Ами ок, да седим и да се оплакваме тогава, пък така сигурно ще се получи. Ще се получи, ама дръжки. Аз подходът на австрийците го разбирам като 'търкай и не мъркай', и както сами казаха - държавата е най-големия клиент, търсете я, предложете и добър продукт. И тогава очаквайте обратно. Преди 100 години да е имало субсидии? Не вярвам. Да, сега нещата са коренно различни. Но не вярвам и че трябва да вдигаме пръст пред пет минути с "държавата това, държавата онова". Да, трябва да изискваме, да си знаем правата и да ги отстояваме, но само истинското вътрешно желание за създаване на продукт е двигателят, който трябва да ни движи. Ако не вярвате, вземете книгата "Не се скатавай. Работи" на Лари Уингет и вижте какво казва по въпроса той...

И преди да сте се отегчили или намерили какви ли не противоречия сред горните думи, ще оставя втората част от разказа си за Green Innovation Forum 2011 за утре. Че и електро колите чакат .

Мартин Хаджистойков - eCars.bg