Понеделник, 06 Юни 2011 14:00

Германия без ядрена енергия – на каква цена?

От
Ангела Меркел определено гледа във възобновяема посока

Миналата седмица германският канцлер Ангела Меркел излезе с детайлно предложение за затваряне на всичките 17 ядрени реактори на страната до 2022 г. Меркел обещава плавен преход при замяната на ядрената енергия, която осигурява около една четвърт от доставките в страната, с възобновяема енергия. Но отпорът, който ядрените оператори дават, може да увеличи цената на промяната.

Изграждането на нови реактори в различни страни забави ход след ядрената авария в централата Фукушима в Япония, но планът на Меркел ще направи Германия първата държава, която се разделя с ядрената енергия...

Предложението може да окаже различни влияния върху енергийните доставки на Германия. Министърът на икономиката Филип Рьослер пресмята, че планът ще повиши цената на енергията за германските потребители с около един цент за киловат-час, което годишно прави около €35 до 40 увеличение на домакинство. Скромните цифри на Рьослер обаче предполагат, че правителството ще покрие разноските по постояването на офшорни вятърни паркове — понастоящем най-слабия енергиен източник на Германия — за да осигури една-пета от обема в рамките на следващите две десетилетия.

Спиранията на тока може да се окажат грижа в близък план, защото според плана на Меркел, осемте най-стари германски реактора — седем от които тя затвори за проверка през март, както и други текущи действия по поддръжката — няма да бъдат пускани отново и доставките на енергия от други източници може да се окаже трудна задача. Германската федерална мрежова агенция пресмята, че южна Германия, която ще изгуби пет реактора, произвеждащи 5200 мегавата, може да закъса за енергия по време предстоящата зима. В студените дни потреблението е пиково, а капацитетът от над 17,000 мегавата слънчева енергия също е на минимум. Вносът на електроенергия също е по-труден през зимата, защото околните страни трябва да се справят със собствените си енергийни пикове.

Планът на Меркел предвижда избягване на енергийни сривове през следващите две години с поддържане на някои от затворените реактори в 'резервна готовност', с възможност за бързо рестартиране. В по-дългосрочен план, планът предлага удвояване на доставките на възобновяема енергия, от 17 процента сега до 35 процента до 2020 г. със съответно разширяване на енергийната мрежа за пренос на енергията из цялата страна. "Нужна ни е изцяло нова архитектура за енергийната ни система", посочва Меркел в изявление, разпространено от германските посолства.

Работата по разширение на мрежата започна по-рано тази година със законодателна промяна, позволяваща пилотни тестове на високоволтови подземни кабели. Новият план на Меркел, който тя се надява да бъде приет от парламента това лято, опростява лицензионния процес за доставка и осигурява компенсации на засегнатите области.

Съпротивата на германските ядрени компании обаче може да забавят правителствените планове. Компаниите може да заведат дела за блокиране на събирането на новата такса за ядрено гориво, която правителството очаква да носи €2.3 милиарда годишно, които да бъдат използвани за новите вятърни паркове. Дори данъкът да устои на правните предизвикателства, осемте вече затворени реактора ще намалят печалбата с около милиард Евро, според германското финансово министерство. Съдилищата може също така да постановят компенсации за компаниите, притежаващи затворените реактори, допълнително намалявайки свободата на правителството в усилията му за подкрепа на възобновяемите енергоизточници.

В свое изявление, най-големият Европейски енергиен оператор, управляващ и шест германски ядрени реактора, E.ON AG, заявява, че данъкът върху ядреното гориво е "незаконен" и че ще търси компенсация за загубените инвестиции в своите реактори: "E.ON приема волята на политическото мнозинство за ранно изваждане от експлоатация на ядрената енергия. В същото време компанията очаква да получи компенсации за финансовите загуби, свързани с тези решения, които се очаква да достигнат милиарди Евро".

Андреас Кремер, директор на базирания в Берлин и Вашингтон Екологичен институт, се надява, че Германия ще се възползва в по-голяма степен от възможностите за съхранение на енергия и ще разчита на по-разпространени форми на производство на енергия от възобновяеми източници, с отпадъци и биомаса. Германия обаче може да се окаже и в положение на силна зависимост от произвежданата чрез преработка на въглища енергия, която генерира 43% от доставките през 2010 г.

Германия може също така да продължи да внася от Франция, стига общественото мнение там да продължи да подкрепя износа на излишна ядрена енергия.

[Източник: Technology Review]

Прочетено 1620 пъти Последна корекция Събота, 28 Декември 2013 20:19
Стефан Николов

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.