Да си сверим часовника (на електромобила)! Интересно е!

Който има електромобил, де…другите да си сверим ръчните :). Не е нужно да се сравняваме с този и онзи, но е винаги полезно, или поне любопитно, да знаем какво се случва в другите страни – говоря конкретно за електромобилите. Пък и така, като се поогледаш, виждаш, че дяволът не е толкова черен… а е даже по-черен, хехе! Ако влезем в сериозния тон обаче, видно е, че може да не сме рамо до рамо с първите в EV-отношение, но далеч не сме при опашкарите – пак с уговорката да не правим сравнения и да си гледаме в наш’та паница – а така имаме доза увереност, подсилваща всичко това, което се опитваме (с теб) да направим за електрическите коли в България!

В тазгодишната августовска обиколка по разни европейски страни, бях предвидил (освен вече традиционните за нас, българите, Гърция и Турция, където няма почти нищо електрическо) кратка, но подробна разходка из Северна Европа; там, където лятото (все по-неприятното при нас) температурите са 15-18 градуса, и където хората са доста по-удовлетворени, по-богати, и по-спокойни – поне, докато не се появи някой Андерш Брайвик… Турът включваше по няколко града в Дания, Норвегия и северната част на Германия, и макар да бе края на август (и у нас жегата беше около 35-38С), така и не успях да сложа къси панталони.

Няма да се отплесвам по природни красоти и архитектурни шедьоври, с които онези райони изобилстват, и разбиват на пух, и прах нашето традиционно схващане за ‘уникалната ни природа‘ и ‘никъде-няма-такава-гледка‘ – тук искам да споделя впечатлението си за електромобилите, отношението към тях и употребата им.

В Норвегия например, всички електрически коли са с регистрация ‘EL‘, независимо от това в кой град се намират. Така, с това категорично разграничение, за мен бе лесно да разпознавам големия брой преобразувани електромобили, както и да потвърждавам подозренията си, относно някои малки коли, за които имах ‘електрически’ съмнения. Почти на всяко кръстовище имаше поне по един електромобил, а станциите за зареждане бяха както на специално отредени паркинги, така и на случайни, и дори изнедадващи места. Съотношението стандартна/бързозарядна колонка за ток, бе приблизително 2:1, но рядко се виждаше свободна и от двата типа.

Най-интересната кола на ток, която ‘засякох’, но за съжаление не успях да снимам, беше като червената по-горе – Buddy – но зелена на цвят, с чудесни… цветя в саксия (!), закрепена на стойка на капака на багажника отзад. Шофираше я усмихната жена (ама много красиви тия норвежки, бе) и определено предизвикваше повече внимание от всякакви AMG-та и други ‘тупалки’. По-зелено от това – здраве му кажи…

Без значение от големината на населеното място, електрически коли присъстваха в трафика, сякаш дори бяха повече от хибридите… . Може би и цената на горивата там (независимо, че са мегапетролен лидер, горивото е около 5 лв за литър), оказва някакво влияние, но това е малко вероятно: работа на касата в супермаркет,например, се заплаща в порядъка на 5.000 евро… Просто хората си имат отношение към въздуха, тишината и това се забелязва веднага, навсякъде, и категорично.

В Дания положението не беше по-различно, макар да е видимо присъствието на много повече ‘нашественици-гастербайтери‘, което разбира се, се отразява и на градския облик – нито е толкова тихо, нито чисто; не е така ‘консервирано’ и стерилно. Но в уличното движение има доста голям брой електромобили, а за зареждането им е помислено максимално, така че да има възможност за безпроблемно достигане и ползване на ел-колонките.

Най-много се карат колела; навсякъде има алеи за тях, осигурени са стойки за ‘паркиране’ на всевъзможни места. Съответно – няма задръствания, няма шумни колони, няма вмирисани на дим и бензин улици. Това е безспорно най-екологичния танспорт и пазейки околната си среда, и възползвайки се от удобната вело-инфраструктура, датчаните предпочитат този начин на придвижване.

В Германия (поне в района на Киел), нямаше толкова силно присъствие на електрически коли, макар да видях единични бройки C-Zero, но е възможно шовинистично да чакат появата на електрическия Golf… както и да карат конвертирани модели, например. Карат се доста на брой електрически колела, а станциите за зареждане, които видях, бяха само за велосипеди. И разбира се, стандартните колела – навсякъде, като на рояци, но с най-големи права сред участниците в движението и с чудесни алеи за придвижване.

Такива алеи вече се изграждат и в София, а вероятно и в другите ни големи градове… за това не съм съвсем сигурен, но съм сигурен за правилната насока, поета с улесняването на вело-транспорта; правилните ходове, за изграждане на електромобилна зарядна инфраструктура – с основоположниците A1Eco и FullCharger Bulgaria, и неколцина други, както и фирмите, асоциациите и всички ‘редови’ ентусиасти, участващи в процеса по въвеждането на електромобилите в България.

Основна разлика в съзнанието на ‘Балкано-европееца‘ и Северно-европееца (отново изключваме битовизмите, сметките, насъщния и т.н.), е отношението към природата; докато ние на нашата (величаейки я) и ‘разказваме играта’, там, каквото имат като даденост го съхраняват под похлупак и се грижат за него, за да го има и утре. Като елемент от това отношение и стремеж към чиста природа, устойчиво развитие и по-‘зелено’ бъдеще, електрическите коли се налагат – макар бавно и постепенно – и у нас. А представяйки тази сравнително нова технология, можем да твърдим, че не сме ‘тоооолкова’ изостанали от останалата Европа! Поне сме информирани на ниво, равно на общото: та вижте за година колко много се разви сегмента в България (и ние помогнахме )! Ясно е, че има такива пред нас; сигурно е, че има и след нас, но нека гледаме себе си – да видим, че и тук нещо се случва. И с общите ни усилия, ще продължи, и ще се разрастне! М? Ти к’во казваш?

eCars.bg / elektromobili.bg