Електромобили…Nice, a ?!

Електромобилите стават все по-актуални у нас, най-сетне! Годините разработки, умения и постижения в областта на електрическите возила, целият опит от производството на електрокарите и тролейбусите – всичко бе оставено в забвение или сведено до минимални производствени количества.

Сега “зелената” тема е особено актуална и ние, българите, разбира се искаме да сме в крак. За начало – с информираност; после с леки, плахи стъпки към потребление. Официалните продажби на първите три електромобила са факт. По родните пътища се карат и не малко хибриди – съчетан електрически мотор с двигател с вътрешно горене. Но все още на тези “пионери” се гледа като на чудаци, поели сякаш някакъв неразумен риск, неразбираем за масовия потребител. Има, разбира се и запознати, които биха искали електровозило, но срещат трудности за придобиването му – финансови предимно.

Да, в тежък момент решихме да сме актуални, но пък има и варианти за изплащане на лизинг – поне при големите автомарки. И ето, факт – не една, не две, а цели три – ТРИ електромобила, продадени от Peugeot…Еййй, три – а сякаш три хиляди. Всенародна радост, чудене, цъкане с език, медиен шум – за нещо, което в Европа или отвъд океана са доста по-наред. Дори повече – там става задължително. Може би не чак след година-две, но скоро…съвсем скоро. Страните, по които обикновено се равняваме, сега могат да бъдат отличен пример. Това “чудо”, уважаеми потребителю, не е екзотика и недостижима, недостъпна технология. Оставяме настрана факта, че доста държави подпомагат с част от сумата тези, които закупуват електрокола.

С развиването на технологията, постигането на все по-добри технически резултати и появата на все по-силна конкуренция, цените в отрасъла ще намалеят. Ще има изградени мрежи от зарядни станции; ще сме осъзнали ползите от еко- и електромоторите. Може би тогава ще се карат много електромобили, а може да бъде и задължително. От нас зависи да направим първата крачка, всъщност втората, после третата… Важното е да го осъзнаем и възприемем, после да се стремим към него. Ако трябва, в началото ще е велосипед – електрически!

Ако ли не, ако останем само с цъкането и недоумението, ще гледаме коментари като в “Календар” по Нова – “батко с електричката”, отново ще сме на европейската/ световна опашка и ще си останем в забвението на електрокарите и тролейбусите ни.