Електромобилите: Страхове, възможности и предлагане

Като покара човек електромобил, разбира…

“Хората на са глупави!” И ако видят как някой около тях използва нещо полезно и удобно, естествено биха го поискали.

Някои хора, обаче, се страхуват, други не са информирани за възможностите, трети може да не осъзнават ползите от един нов продукт или дори начин на живот. Затова хайде да говорим за тези неща и да видим как те се вписват в понятието електрическа мобилност…

Но как точно да прозре човек какви ползи има в това ново направление в живота ни? Казвам го така, защото то е тук и скоростта му на развитие до голяма степен зависи от адресиране на елементите в заглавието на този блог. Как да преодолеем страха от новата технология? О, да, знам, че го има. Въобще не са само високите цени. Затова да започнем от притесненията.

Страхове

На сегашното ниво на информираност, без да зная твоето конкретно, за електромобилите, какви са ти притесненията? Какво искаш да разбереш? Въобще, усещаш ли, макар и подсъзнателно, някакъв вътрешен страх? Вероятно най-добрия начин да отговориш е чрез коментарите след блога или като пуснеш тема във форума. Ето какво усещам аз:

Информираност.Това мога да го обърна и като неосведоменост. Но съм положителен човек и гледам “наполовина пълната чаша”. Страхът ми тук е, че нямаме инфо кампании за електрическата мобилност. Затова и се захванахме с подготвяне и провеждане на такива. Супер важно тук е кой ти казва нещо. Кой е източника на една информация. И колко достоверна е тя. Ако те информират на национално ниво с качествени материали, точни и лесно разбираеми данни – има шанс много бързо да се светнеш какви са ти ползите от фотоволтаик, електрическа кола, био храни и т.н. И ако го видиш по National Geographic, например… различно е, нали? Защото виж, не става дума да пожертваме нещо. Повече пари за по-скъпи продукти или наливане на средства в недоказани програми – нека не го гледаме като жертване на нещо, а като намиране на неподозирани ползи. За които обаче трябва да бъдем информирани. Постоянно!

Цени. Страх ме е не от високите цени на електромобилите. Те падат и ще падат. Страх ме е от настървението, с което вместо да летим да си купуваме електромобили (о, да, знам, че още почти не ни предлагат такива в България и на всичкото отгоре са скъпи… оправдания), защото са по-динамични, можем да ги командваме и от разстояние с мобилен телефон, и освен това са безшумни и чисти, ние търсим под вола не теле а телета, и всячески опитваме да ги изкараме грозни, скъпи и нефункционални. Егати мазохизма. Ма ние собствения интерес не си знаем. Ето, аз се чудя как ще се разделя с моя миниван. Свикнал съм с двигателя. Но майната му, само да се появи електрически ван и съм клиент. Tesla Model S си я чакам отделно . Ще кажеш колко ли съм богат, та с лека ръка ги говоря такива. Да, страховете са и за цените. Няма как. Само дето тонове неща са не по-евтини, ама пак се глезим с тях. Страхът ми е за цената на това, което пропускаме, не за тази на електромобилите. И аз не съм ги надиплил за три електро коли, но това само ме мотивира да работя, че да си осигуря нужните пари.

Време за зареждане и пробег. Моят страх тук е, че на този етап (и като се има предвид моята информираност) нямам единно решение за себе си. Трябва ми още време да оценя всички възможности. Защото вече имаме много варианти. Стандартно бавно решение – ок, но общо взето и почти само за нощно време. Бързо – това е по-удобно, но и по-скъпо, а и иска повече мощности. Безжично – кога ще му дойде масовото време и как да разбера какво точно влияние ще ни оказват електромагнитните полета. Домашно срещу обществено? Стандартно срещу възобновяемо? О, ето че се изгубих. Как да намеря най-добрия микс, иначе казано? Да пробвам така:

• Обикновено ще зареждам нощем догоре (о, ами тези без гараж?!?)
• През деня ще допълвам, ако ми е нужно където има колонки (много са малко още…)
• Бързо зареждане ще използвам вероятно само на магистралата (нито една бърза зарядна нямаме у нас, но не се кахъря излишно, ще има другата година)
• Безжично – айде да му дойде времето и ще го мислим…
• Фотоволтаик – на покрива на вилата става (ако го пазя с пушка, вероятно…), но колко хора имат вили?
• Въобще, възобновяемото” – чудесна работа, само да има такъв ток и ще гледам с него да зареждам

Пробегът притеснява ли те? В смисъл, принципно като един от страховете? Можеш ли да жертваш нещо в това отношение в името на развитието на новите технологии? Може и да не подозораш, но зависи и от теб това последното. Знаеш, ако купуваме един продукт той по-бързо ще се масовириза и поевтинее. Не рядко в коментарите в eCars.bg се вижда нещо от стра на “ще почакам докато ги направят по-добри”. О, май ако масово чакаме, масово няма да го дочакаме това.

Възможности

Идва ли ти на ума какви възможности може да има около електромобилите? Или го караш потребителската, без да насочваш мислите си към нещо допълнително? В един коментар се казваше нещо от сорта на “не се прави, че не знаеш кой ги определя тези неща”. Аз ли? О, да. Знам. Ти ги определяш, мой човек. Ти. Но само като си лидер. Понятието лидер не е грам само за изпълнителни директори или някакви ръководители. Води, като си даваш мнението, изискваш, търсиш най-доброто за себе си и останалите. В една стара книга за реклама пише, че няма бюджет, който да оформи едно желание – и най-мощните средства са като песъчинка на плажа в това отношение. Ние определяме пазара и възможностите чрез много мощни социални и масови фактори, ние сме създател на потреблението и всеки със своя избор дава смисъл на тези възможности. Не ми казвай, че не искаш по-доброто за себе си. Аз го искам. И не мисля да се ограничавам с каквото сме свикнали, със статуквото. Търся възможности в съзнанието си като луд и ги споделям. Моите колеги и партньори също. Ето ти няколко:

• Привличане на клиенти за повече време в търговски обекти, на които има монтирани електро колонки
• Нови работни места в компании за производство на части или еко туризъм (ти го назови, много са…)
• Разработване на мобилни приложения
• Продаване на повече ток нощно време

Айде и ти предложи, знаеш къде!

Предлагане

Четеш този блог, за което искрено ти благодаря, значи четеш и други неща по мрежата. За електромобили, имам предвид. А в по-големите сайтове като има статия за някоя електрическа кола и следват коментари, дето я са извън темата, я някой “храни” горките електромобили или другите коментиращи. Те, и автопроизводителите, и дилърите четат. Как няма да четат, като така се добива много ценна информация за пазара и нагласите ни. У нас почти не се предлагат електро коли. Е, ти ако виждаш сам мрънкане и търсене на телета под волове, и си дилър, ще се нагърбиш ли да продаваш електромобили? Ама иначе пискаме защо не внасят. Не им бера гайлето, ама се поставям и на тяхно място. Ако видя, че хората са позитивни, търсят да се информират за ползите, като отчитат недостатъците, разбира се, може повече смелост да добия в решението да започна да предлагам електрически модели на компанията, която представям.

Затова пак се връщам на теб – бъди лидер, води, давай ефективно и обективно мнение, търси от другите такова, искай най-доброто за себе си, да му се не види, не най-тънкото, моля те, че от тънчене сме толко отънели душевно.

Колко агитация пък “удобно” пропуснах колко са скъпи електромобилите ли? Ха, точно гледам как BMW i Facebook групата удари 1 милион харесвания, за което започвам да пиша отпреди планиран блог. Скъпо ли? Само гледай как ще се продава i3 от следващата година (и други електромобили, разбира се). И не се притеснявай да попиташ предпочитания от теб BMW (или на друга марка) дилър кога смята да ти предложи първия електромобил на компанията – само кажи, че аз съм те подтикнал, та и аз да извлека някакви дивиденти .

Та, предлагането… нали знаеш, че търсенето го определя. Сега видя ли, че зависи и от теб. Ти потърси ли?

И пак – Бъди лидер. Води. Осигури си повече!

Намери ли отговор(и) в тези редове? Нещо помогнаха ли ти, въобще? “Я се разкарай”, ли си мислиш? Изкоментирай, та да знам