ТРИ в ЕДНО над реката – бърз транспорт, паркинги и офиси на неочаквано място в София

Представи си модерно съоръжение над зеленината на канала, по което да пресечеш града за минути с кола или обществен транспорт. Добави към това място за паркинг и тук там офис с прекрасна гледка. Има и още. Ела да разгледаш…

Предложението е на мой добър приятел и съмишленик в посока “Устойчиво развитие на София”, арх. Георги Цочев. Приложеното видео е опит на автора с подходящи примери от практиката и архитектурни скици от проекта да приближи една “приказна хрумка” към реалните измерения на град като София. Изгледай го и да продължим.

{youtube}wTkcg2WhaLA{/youtube}

Наред с различните еко-елементи за които стана дума във филма, в разговор установихме, че съоръжението би могло да бъде изключително “гостоприемно” и по отношение на електромобилите. Но затова по-късно. Да научим повече за автора и концепцията.

{slider Кликни тук, за да се запознаеш с автора – арх. Георги Цочев|closed|info}

Разкажи ни малко повече за себе си.

Завърших Архитектура през 2000 г. в УАСГ, София. През 2003 Преминах обучение на тема сградни и информационни технологии в това число и BIM с ментори последователно: Howard Gill/BiteDesign, David Nicholson-Cole/Nottingham University. През 2004 в Лондон основах progenerate.ltd с предмет на дейност проектиране и строителство. Изброените в края на филма проекти са сред първите професионални ангажименти на progenerate.ltd. Макар ролята ми по тях да е само отчасти свързана с архитектурно проектиране, избрал съм да опиша тях във филма, защото са ПЧП / PFI (Публично Частни Проекти). Това са проекти с голям бюджет, финансирани и изпълнявани по схема, която считам за адекватна и в настоящия случай. За двете години работа по тези проекти научих доста за макрорамката и различните фази през които преминава един ПЧП.

По първия от четирите проекта, Haverstock School в Лондон, участвах във всичките фази, от подготовка на концепцията и заданието, до пускането му в експлоатация с 25-годишен договор за поддръжка. Сред авторските проекти осъществени от мен чрез progenerate.ltd са пет етажна жилищна сграда в централен Лондон и различни по обем преустройства. В България с по-висок бюджет е мой проект за жилищен комплекс с петдесет жилищни единици.

Напоследък свитият пазар разкри една друга интересна за мен ниша. Проектиране, и в някои случаи изпълнение, на еднофамилни жилищни сгради, преустройства и интериори. Участвал съм в различни конкурси, на някои съм печелил награди, публикации. Настоящата разработка е концепция, която е в твърде ранна фаза, за да се нарече проект.

{slider Кликни тук, за да се запознаеш с примерни параметри на концепцията|success}

Концепция за оползотворяване на пространството по протежение на градски канал или малка река.

НГМ /01

Примерни показатели:

1. Широчина на трасето (TYPE A) – 21м – 15м ( 2 х 2 ленти х 3м + 1 х 3м допълнителна за рампи) + 6м (сервитут и структура)
2. Широчина на трасето (TYPE B) – 18м – 12м ( 2 х 1 ленти х 4м + 1 х 4м допълнителна за рампи) + 6м (сервитут и структура)
3. Дължина на трасето (TYPE A) – 1.5 км (трасето е с три нива: основно ниво + паркинг ниво + надстройка + окачен транспорт)
4. Дължина на трасето (TYPE В) – 1.2 км (трасето е с три нива: основно ниво + паркинг ниво + надстройка + окачен транспорт)
5. Брой парко-места – 697 броя
6. Брой рампи от и до паркинг – 10 бр.
7. Брой рампи от и до паркинг към терен – 6 бр.
8. Брой слизания от основно ниво на кръстовища – 6 бр.

НГМ /02

Примерни показатели:

1. Широчина на трасето (TYPE A) – 21м – 15м ( 2 х 2 ленти х 3м + 1 х 3м допълнителна за рампи) + 6м (сервитут и структура)
2. Широчина на трасето (TYPE С) – 21м – 15м ( 2 х 2 ленти х 3м + 1 х 3м допълнителна за рампи) + 6м (сервитут и структура)
3. Дължина на трасето (TYPE A) – 1.2 км (трасето е с три нива: основно ниво + паркинг ниво + надстройка + окачен транспорт)
4. Дължина на трасето (TYPE C) – 1.4 км (трасето е с две нива: основно ниво + паркинг ниво + окачен транспорт – няма надстройка)
5. Брой парко-места – 891 броя
6. Брой рампи от и до паркинг – 9 бр.
7. Брой рампи от и до паркинг към терен – 5 бр.
8. Брой слизания от основно ниво на кръстовища – 4 бр.

НГМ /03

Примерни показатели:

1. Широчина на трасето (TYPE D) – 18м – 12м ( 2 х 1 ленти х 4м + 1 х 4м допълнителна за рампи) + 6м (сервитут и структура)
2. Широчина на трасето (TYPE E) – 18м – 12м ( 2 х 1 ленти х 4м + 1 х 4м допълнителна за рампи) + 6м (сервитут и структура)
3. Дължина на трасето (TYPE D) – 1.4 км (трасето е с две нива: основно ниво + паркинг ниво + окачен транспорт – няма надстройка)
4. Дължина на трасето (TYPE E) – 4.4 км (трасето е с едно ниво: основно – път + окачен транспорт – няма паркинг ниво и надстройка)
5. Брой парко-места – 172 броя
6. Брой рампи от и до паркинг – 2 бр.
7. Брой рампи от и до паркинг към терен – 2 бр.
8. Брой слизания от основно ниво на кръстовища – 8 бр.

{/sliders}

След първото видео (виж второто по-долу) и запознанство с концепцията, нека разберем повече подробности от автора. Интересува ни включително къде е мястото на електромобила тук.

Как започна всичко за теб, от кога работиш по тази концепция?

Всъщност най-старите неща в компютъра ми по темата са от 2008 г. Основната работа е свършена през 2010 г. Три табла, илюстриращи концепцията в настоящият и вид, са в офиса ми също от тази дата. Работил съм по концепцията спорадично и през дълги паузи. На този етап работата по проекта финансирам от джоба си. Вдъхновява ме идеята наречена отворен код. ANDROID, Vyonyx, преди това LINUX, съвсем отскоро лицензите на Tesla Motors… Чувствам се заобиколен от прекрасни примери и съмишленици. В това число и ти разбира се. Всеки от изброените във видеото членове на екипа е допринесъл с време и енергия също дарени на добра воля. Благодаря на всички тях за професионализма и качествата, които притежават. Всеки от тези хора продължава да прави това, което е по силите му дори и в момента. Очаквайте скоро да представим още интересни илюстративни и всякакъв тип материали по темата. Едва в началото на пътя сме!

Каква точно е идеята? За какво става дума във филма? Би ли ни запознал с простички думи с важните според теб неща в предложението ти?

Това е концепция за оползотворяване на пространството по протежение на градски канал или малка река. Идеята е, че в общия случай това пространство не се използва достатъчно пълноценно. Принципът е приложим и би могъл да е полезен във всеки град, в който са налице следните условия:

• Градски канал или малка река;
• Пътна инфраструктура с изчерпани възможности (очакваните темпове на нарастване на трафика не могат да бъдат поддържани дългосрочно);
• Липса на достатъчно парко-места по протежение на канала/реката;
• Характерно високи цени на имотите в центъра на град като София (офиси и обществена площ);
• Недостатъчно ефективен градски транспорт (според мен всяка икономика предстои да отрежда все по-голяма роля на градския транспорт).

Настоящата разработка е за град София и съоръжението се възползва от въздуха над част от Перловската и Владайската река. Град София е използван за илюстрация на принципите, залегнали в разработката, но ползите биха били аналогични и в друг подобен град.

Пътят на съоръжението преминава по протежението на едни от най-натоварените столични булеварди. Същевременно пресича други такива, също с не по-малък трафик. Ето по важните улици и булеварди:

Почти всеки софиянец често губи немалко време на някое от изброените места.

Сега, моля, представете си следната картинка: Всички тези улици и булеварди са свързани с общ ринг (транспортна комуникация) над земята.

От ВСЯКА от изброените улици всеки участник в движението може да се качи и директно да достигне ВСЯКА друга улица от списъка! При това без да слиза и да чака на междинните кръстовища! Колко време бихме спестили всички ние при такъв сценарий? Каква би била икономията на гориво и количеството отработени газове ако стигаме от точка А до точка Е, без да се налага да чакаме на кръстовищата в точките Б, В, Г и Д! Сама по себе си тази полза би била безценна, нали? Включително от гледна точка на устойчиво развитие.

Сега, ако към същото съоръжение прибавим и обществен транспорт по маршрута? Представете, си, моля много тих, еко транспорт, движещ се от точка А до точка Е с далеч по-голяма скорост от всеки друг наличен в София вид транспорт. Прибавете към това и удоволствието да се наслаждаваш на гледката към града от прозореца на този транспорт, докато пътуваш. Обърни внимание: Наблюдаваш града от 5-8 метра височина. Колко хора биха избрали обществен транспорт, ако един от елементите му е толкова привлекателен? Колко забележителна и интересна атракция би бил такъв транспорт за туристите посетили столицата ни. Ползите от съоръжението далеч не свършват тук. Във филма са описани още два важни елемента:

1. Паркинг пространство с близо 2,000 допълнителни паркоместа
2. Голямо количество използваема обществена или офис площ с уникална локация.

ПАРКИНГ: Представете си по протежение на реката парко-места плътно подредени едно до друго в редица, ТОВА Е, което съоръжението добавя като допълнителни места за автомобили към настоящата картинка. Дължина на редицата автомобили – 10.8 км (близо единадесет километра).

ОФИС ПЛОЩ: Какво е да работиш в панорамен офис с прекрасна гледка в центъра на града? Какво е да стигаш до работното си място в сърцето на града “прескачайки” всички кръстовища в централната зона? Колко удобно е да ползваш паркинг или обществен транспорт “вграден” в сградата, в която работиш?

Възможно и доста ценно би било, горната част на опаковката на съоръжението да е покрита с фотоволтаици, които да захранват примерно градският транспорт, или да осигуряват енергията необходима за обществена / офис част, в това число, осветление, вентилация и климатизация. Смятам, че има резон. Съоръжението е
непрекъснато, с голяма повърхност и сравнително далеч от сгради, които със сянката си биха намалили ефективността на фотоволтаиците.

… Но най-хубавото тепърва предстои в описанието – целият този разкош за града и държавата би могъл да се окаже почти БЕЗПЛАТЕН. Има ли по щастлив сценарий?

Звучи доста интригуващо. Особено в частта за това, че ще е безплатно за данъкоплатеца. Инфраструктурните проекти не са ли изключително скъпи?
Поясни, моля.

Всъщност така е. Инфраструктурните проекти са доста скъпи. Настоящата разработка отчита този факт и го превръща в предимство. Нека си представим на първо време само един двулентов път движещ се по протежение на реката. Цената на съоръжението вероятно би била неразумно висока. Но ако добавим обществен транспорт в същото съоръжение, ще се сдобием с ДВЕТЕ за цена по-ниска отколкото биха стрували ДВЕТЕ изпълнени независимо едно от друго. Същото ще се случи, ако добавим парко-местата, за които вече стана дума. ТРИТЕ неща в комплект ще бъдат с по-ниска цена отколкото, ако ги изпълним поотделно.

Нека продължим и добавим към същото съоръжение офис или обществена площ в обема на цялото съоръжение, но над пътя. Тази офис или обществена площ е с централна локация и с вече изброени предимства, касаещи достъпа до нея. Наемът за тази площ вероятно би бил сравнително висок предвид локацията и удобната транспортна комуникация с целият град. Цената за реализацията или изпълнението на тази площ, извън съоръжението, вероятно, би била по-висока от колкото ако се изпълни, като част от съоръжението. Съоръжение, съдържащо ЧЕТИРИ елемента в комплект, би струвало, вероятно, по-малко от сбора на стойностите за изпълнение на всичките ЧЕТИРИ елемента поотделно.

Изводът дотук е, че съоръжението би могло да се окаже доста икономично и следователно УСТОЙЧИВО.

От тук нататък няколко сценария:

1. Проектът се финансира с общински, национален бюджет и европейски средства, както се изпълняват други настоящи инфраструктурни проекти, като например пътищата из страната или метрото. Много вероятно е съфинансирането на проекта да се окаже твърде скъпо за държавата. Процент от голяма сума е голяма сума, а сумата за такова съоръжение няма да е малка.

2. Проектът се изпълнява по ПЧП/PFI схема. Освен с европейски и собствени средства, проектът се финансира и със средства от частно дружество. Интересът за частният финансиращ консорциум идва от факта, че ще си осигури сигурни приходи за периода на договора, при условие че доставя услугите в рамките на договорените оперативни стандарти. Предимство за държавата е, че срокът за финансиране ще се разпредели за времето на договора, но и не по-малко важно е прехвърлянето на отговорността по всички аспекти на изграждане и експлоатация от държавата към частното дружество. Всъщност ролята на държавата ще е да изработи съвместно с посочен основен инвеститор и банки финансова рамка за проекта, реализацията и експлоатацията му за срока на договора. Според мен потенциалната възможност съоръжението да изплаща само себе си след като бъде реализирано, е сред основните достойнства на концепцията.

Видно е, че в така представената концепция за съоръжението, част от елементите биха могли да генерират директен приход с такси за: 1. паркинг, 2. обществен транспорт, 3. обществено или офис пространство, 4. пътна инфраструктура (в случай че ползването на пътя се таксува).

Във филма е даден пример с инфраструктурен проект по схемата PFI/ПЧП. Фазата на изграждане на цитирания проект е 3.5 години. За толкова бива реализирана инфраструктурата. Продължителността на договора обаче е 30.5 години. Това е срокът, за който основните акционери в проекта ще експлоатират и поддържат съоръжението и заедно с останалите разсрочени плащания от държавата ще възвърнат вложените средства и ще реализират очакваната печалба. След изтичане на този срок съоръжението става изцяло собственост на държавата.

Нека обобщим ползите за държавата и града от съоръжението:

1. Осигуряване на модерна система за градски транспорт;
2. Решаване на комуникационни проблеми свързани с пътната инфраструктура;
3. Осигуряване на голяма площ за паркиране на автомобили;
4. Осигуряване на допълнителна офис площ за местна власт, общински служби, обществено обслужване;
5. Стимулиране на обновяването и развитието на града, водещо до подобряване на социалната и икономическата обстановка;
6. Атрактивна, удобна и добре организирана градска среда – предпоставка за развитие на туризъм и национално самочувствие;
7. Голяма крачка по пътя за опазване на околната среда.

В тази връзка и предвид еко ориентацията на eCars.bg, се сещам за още една възможност. Във всяка модерна европейска столица електромобилите ползват различни преференции, за да бъде употребата им стимулирана от държавата. В моята концепция надземната инфраструктура би могла да предложи ред предимства на електромобилите и хибридите пред конвенционалните автомобили.

Примери: Безплатен паркинг, без такси за ползване (в случай че има такива), достъп до електрически асансьори, свалящи и качващи автомобилите на повече места и др.

Къде сме по пътя към толкова хубав сценарий?

Работата преди реализацията на едно такова съоръжение е свързана с изключително много подготвителни етапи. Проектирането е едно от тях, но далеч не първото за съжаление.

Настоящата разработка е само въведение в подготовката за обличане в цифри на подобна инициатива. Всяка реална придобивка, всяка материална вещ или съоръжение, което ни заобикаля, е било първо само идея или нечия концепция. Целта на настоящата разработка е да провокира изобретателността и съзидателността на безброй хора с визионерски дух и мисъл. Примери и патенти по темата глобално се оказва, че има, дори във филма са показани някои работещи от столетия. Конкретното предложение е различно в доста отношения и смятам, че е адекватно на времето и достъпните днес технологии.

Защо смяташ, че е назряла необходимостта, такъв тип проект да се случи?

Архитектурата трябва да е отражение на света около нас. Необходимо е тя да отговори и репликира на важните промени, които наблюдаваме във всички аспекти на живота, в това число социални, технологични, екологични, идеологични…

Колкото по-многопластова и универсална е в проявите си, толкова по-адекватна се оказва днес. Импулсите на развитие на технологиите, а и на социалните промени, се случват все по-често и в прогресивно сгъстяващи се интервали. Стъпките вчера са отчетливи скокове днес. Промените в градоустройствен аспект трябва да изпреварват времето си, а не да изостават, блокирайки хода на еволюцията, която наблюдаваме в другите сфери.. По-скоро радикални и концептуално неочаквани промени, с голям дългосрочен резерв биха дали необходимата преднина на града в надпреварата с останалите дисциплини.

Пример 1: Намалявайки разхода на течни горива чрез непрекъсната оптимизация на двигателя е един лишен от хоризонт подход в борбата с вредните емисии. Концепцията споделен автомобил или градска инфраструктура за електромобил би решил същия проблем, с далеч по-голям успех. Това е решение на същия проблем, но  решението е търсено другаде. Отдалечаваш се, за да се приближиш, отново, но от друг ъгъл.

Пример 2: Дискетата е изместена от диска, той от USB памет, тя от CLOUD пространство. Усъвършенстваме едно устройство, докато достигнем неговия предел. Следващото поколение устройство е с други параметри още в зародиша си. От друга страна, решението на непосредствените проблеми, често, е по-маловажно от осигуряване на възможности за поредица от решения в дългосрочен план.

Знаем, че колкото по-рано диагностицираме потенциално задълбочаващ се проблем, толкова по-адекватно лечение ще приложим.

Да се върнем в града. Разширяването на кръстовищата, надлезите, детелините, както и козметика на съществуващата пътна инфраструктура е упражнение с изчерпващи се възможности и бързо приближаващ краен предел. Подземните инфраструктурни проекти са доста скъпи, с редица ограничения и крият ред неудобства в процеса на експлоатация. Надземното ниво е свободно в града на определени места.

Когато градът разполага с градски канал, цялото му протежение е обичайно свободно от застрояване. Широката ивица по контура на реката се чете ясно на всяка карта. Често трасето е не само свободно от застрояване, но и отлично вплетено в съществуващата пътна инфраструктура. За щастие, такъв е и случаят със София. Смятам, че предложеното градоустройствено решение е очевидно и е необходимо просто да бъде припознато от всички нас. Кои не би искал да живее в по-уреден, удобен, модерен и с възможност за динамично развитие в дългосрочна перспектива град?

Как и в какъв ред се надяваш да се случат нещата оттук нататък? Опиши ни “добрата” според теб програма?

Редът в един идеален сценарий с хубав край би бил както следва:

1. Идеята да провокира дискусия и публично обсъждане;
2. След пълноценни дискусии и обмяна на идеи, развит, моделът да се окаже дори по-полезен и ценен за обществото отколкото аз към момента мога да си представя, че е възможно да бъде.;От страна на администрацията и в контекста на засилен обществен интерес: „Първа стъпка при всеки проект в публичния сектор следва да е идентифицирането на стратегическите нужди от дадена услуга и евентуалното несъответствие между съществуващото и желаното ниво на услугата. Основна цел на всяка администрация следва да е осигуряването на качествени и ефективни публични услуги с най-добра стойност на вложените средства. Следователно, началната фаза на проекта трябва да се концентрира върху идентифицирането и дефинирането на нуждите от дадена услуга предвид стратегическите цели на администрацията” *;
3. Групата за развитие на проекта да докаже безспорните качества на модела, както и че проектът може да има добра икономическа възвращаемост;
4. Проектът да стартира, а частните и публични интереси да съвпадат напълно;
5. Работещо партньорство да донесе взаимни ползи в това число от споделените умения и най-добри практики на такъв тип инвестиционни инициативи;
6. Ползите след реализацията да оправдаят и надминат и най-оптимистичните очаквания.

* тази част от текста е от Методически указания за ПЧП http://www.eufunds.bg/ (© Министерство на финансите, 2009)

Не изключвам и допускам разбира се че може да има и промени в плана. Очакванията ми не са в никакъв случай по-малко гъвкави от предложената концепция.

Пожелавам успех във вдъхновяващото начинание на арх. Цочев. Като обичащ градът си гражданин, на себе си пожелавам виртуалната на този етап мечта за УСТОЙЧИВО бъдеще на градa ни, да се материализира ВСЕ ПО-ОСЕЗАЕМО.

Ако представената тук идея ти харесва, защо не я споделиш и с други. ВСИЧКИ ЗАЕДНО МОЖЕМ МНОГО ПОВЕЧЕ!

eCars.bg / Elektromobili.bg

Когато избираме какво да споделим с теб, имаме една съвсем простичка задача – да се уверим, че ще ти върши работа.

Абонирай се за своя eCars.bg бюлетин

{loadposition newsletter}

Важно!Ако вече имаш регистрация в eCars.bg, при която си избрал/а да се абонираш за бюлетина, значи вече го получаваш. В случай че нямаш eCars.bg профил или си пропуснал/а да се абонираш за бюлетина при регистрацията, можеш да го направиш като натиснеш бутона Абонирам се отгоре. Разбира се, ако не искаш да получаваш своя eCars.bg бюлетин, просто трябва да се отрегистрираш, като кликнеш върху линка в дъното на всеки бюлетин.