Как потребителите ще плащат за електромобилния бум в Норвегия?
Това дърво сме го яли всички по много пъти и по всичко личи, че ще продължаваме да го ядем и занапред по един или друг начин.
Увеличаването на електромобилите на пътя е много хубаво нещо, но то носи със себе си и съответните промени на много нива, за които някой трябва да плати.
В случая става въпрос за Норвегия, където бумът на електрическите коли продължава да държи високо темпо и през март тази година бе достигнат нов рекорд с общо 60% от всички нови регистрации в полза на електромобилите.
Това нарастване на електричките води със себе си нужда от ъпгрейди по енергийната мрежа на страната и по данни от наскоро направено проучване за следващите 20 години ще са нужни €1.1 милиарда за промени, които да отговорят на нарастващия брой на електромобили в страната.
Кой ще ги плати тези €1.1 милиарда? Ами по всичко личи, че цената на тока просто ще скочи и потребителите ще платят за тези надстройки с по-високи сметки за ток.
В проучване, проведено за норвежкия енергиен регулатор DNV GL, държавно назначената консултантска компания Poyry твърди, че до 2040 г. ще са необходими инвестиции в електрическата мрежа на стойност до 11 милиарда крони, ако повечето пътнически автомобили се захранват от електричество, а водачите поддържат настоящите си навици на зареждане.
Дали караш електромобил или не няма да има значение, защото увеличението в цената ще важи за всички, тъй като отделната тарифа за таксуване на зареждането на електромобили е много малко вероятна опция.
Данните на Poyry показват, че 60% от инвестицията ще бъде за мрежи с ниско напрежение, 10% за подстанции, 28% за мрежи с високо напрежение и 2% за трансформатори с високо напрежение.
Начинът за намаляване на разходите за собствениците на електромобили ще бъде чрез промяна в начина и времето на зареждане. Зареждането на батериите през нощта ще намали новите разходи за мрежата почти до нула, докато зареждането в следобедните часове и само когато батериите са сравнително празни, ще изисква малко над 4 милиарда крони инвестиции.
Подобни промени вероятно се задават и на много други места по света, така че всеки, който има възможност, просто трябва да зарежда през нощта и всичко ще е ток!
Според Poyry до 2040 г. по пътищата в Норвегия ще има около 1,9 милиона електрически автомобила с комбинирано годишно енергийно потребление, което не трябва да надвишава 5 тераватчаса.
Норвежците са си поставили за цел през 2040 г. да няма бензинови и дизелови коли по пътищата на страната и ако продължават с това темпо вероятно могат и да скъсят този срок.
Към днешна дата от общо 2.7 милиона превозни средства, които са в движение, над 220,000 са електрически.
Comments (45)
Абе вие гледаде ли какви цифри пишете – $1.3 милиона за 20 години са $65 000 на година разделено на 5.5 милиона норвежци е под един цент годишно на норвежец. Да допуснем че не са милиони ами милярди пак е смешна сума за която не си струва да се говори, защото излиза по $10 на човек годишно.
Абе вие гледаде ли какви цифри пишете – $1.3 милиона за 20 години са $65 000 на година разделено на 5.5 милиона норвежци е под един цент годишно на норвежец. Да допуснем че не са милиони ами милярди пак е смешна сума за която не си струва да се говори, защото излиза по $10 на човек годишно.
Абе вие гледаде ли какви цифри пишете – $1.3 милиона за 20 години са $65 000 на година разделено на 5.5 милиона норвежци е под един цент годишно на норвежец. Да допуснем че не са милиони ами милярди пак е смешна сума за която не си струва да се говори, защото излиза по $10 на човек годишно.
Абе вие гледаде ли какви цифри пишете – $1.3 милиона за 20 години са $65 000 на година разделено на 5.5 милиона норвежци е под един цент годишно на норвежец. Да допуснем че не са милиони ами милярди пак е смешна сума за която не си струва да се говори, защото излиза по $10 на човек годишно.
Абе вие гледаде ли какви цифри пишете – $1.3 милиона за 20 години са $65 000 на година разделено на 5.5 милиона норвежци е под един цент годишно на норвежец. Да допуснем че не са милиони ами милярди пак е смешна сума за която не си струва да се говори, защото излиза по $10 на човек годишно.
Абе вие гледаде ли какви цифри пишете – $1.3 милиона за 20 години са $65 000 на година разделено на 5.5 милиона норвежци е под един цент годишно на норвежец. Да допуснем че не са милиони ами милярди пак е смешна сума за която не си струва да се говори, защото излиза по $10 на човек годишно.
Абе вие гледаде ли какви цифри пишете – $1.3 милиона за 20 години са $65 000 на година разделено на 5.5 милиона норвежци е под един цент годишно на норвежец. Да допуснем че не са милиони ами милярди пак е смешна сума за която не си струва да се говори, защото излиза по $10 на човек годишно.
Абе вие гледаде ли какви цифри пишете – $1.3 милиона за 20 години са $65 000 на година разделено на 5.5 милиона норвежци е под един цент годишно на норвежец. Да допуснем че не са милиони ами милярди пак е смешна сума за която не си струва да се говори, защото излиза по $10 на човек годишно.
Абе вие гледаде ли какви цифри пишете – $1.3 милиона за 20 години са $65 000 на година разделено на 5.5 милиона норвежци е под един цент годишно на норвежец. Да допуснем че не са милиони ами милярди пак е смешна сума за която не си струва да се говори, защото излиза по $10 на човек годишно.
Благодарско за коментара – оправено. Няма нужда така грубо все пак 🙂
Благодарско за коментара – оправено. Няма нужда така грубо все пак 🙂
Благодарско за коментара – оправено. Няма нужда така грубо все пак 🙂
Благодарско за коментара – оправено. Няма нужда така грубо все пак 🙂
Благодарско за коментара – оправено. Няма нужда така грубо все пак 🙂
Благодарско за коментара – оправено. Няма нужда така грубо все пак 🙂
Благодарско за коментара – оправено. Няма нужда така грубо все пак 🙂
Благодарско за коментара – оправено. Няма нужда така грубо все пак 🙂
Благодарско за коментара – оправено. Няма нужда така грубо все пак 🙂
Или инвестираш в екология и дишаш чист въздух или ръсиш пари по лекари и белодробни болници. Хората са си го сметнали, преценили са си възможностите и са си поставили сроковете. По-важният въпрос за нас е ние виждаме ли се дори през 2040 г. поне в началото на някаква такава ситуация?
Или инвестираш в екология и дишаш чист въздух или ръсиш пари по лекари и белодробни болници. Хората са си го сметнали, преценили са си възможностите и са си поставили сроковете. По-важният въпрос за нас е ние виждаме ли се дори през 2040 г. поне в началото на някаква такава ситуация?
Или инвестираш в екология и дишаш чист въздух или ръсиш пари по лекари и белодробни болници. Хората са си го сметнали, преценили са си възможностите и са си поставили сроковете. По-важният въпрос за нас е ние виждаме ли се дори през 2040 г. поне в началото на някаква такава ситуация?
Или инвестираш в екология и дишаш чист въздух или ръсиш пари по лекари и белодробни болници. Хората са си го сметнали, преценили са си възможностите и са си поставили сроковете. По-важният въпрос за нас е ние виждаме ли се дори през 2040 г. поне в началото на някаква такава ситуация?
Или инвестираш в екология и дишаш чист въздух или ръсиш пари по лекари и белодробни болници. Хората са си го сметнали, преценили са си възможностите и са си поставили сроковете. По-важният въпрос за нас е ние виждаме ли се дори през 2040 г. поне в началото на някаква такава ситуация?
Или инвестираш в екология и дишаш чист въздух или ръсиш пари по лекари и белодробни болници. Хората са си го сметнали, преценили са си възможностите и са си поставили сроковете. По-важният въпрос за нас е ние виждаме ли се дори през 2040 г. поне в началото на някаква такава ситуация?
Или инвестираш в екология и дишаш чист въздух или ръсиш пари по лекари и белодробни болници. Хората са си го сметнали, преценили са си възможностите и са си поставили сроковете. По-важният въпрос за нас е ние виждаме ли се дори през 2040 г. поне в началото на някаква такава ситуация?
Или инвестираш в екология и дишаш чист въздух или ръсиш пари по лекари и белодробни болници. Хората са си го сметнали, преценили са си възможностите и са си поставили сроковете. По-важният въпрос за нас е ние виждаме ли се дори през 2040 г. поне в началото на някаква такава ситуация?
Или инвестираш в екология и дишаш чист въздух или ръсиш пари по лекари и белодробни болници. Хората са си го сметнали, преценили са си възможностите и са си поставили сроковете. По-важният въпрос за нас е ние виждаме ли се дори през 2040 г. поне в началото на някаква такава ситуация?
Има и още нещо, върху което не бях се замислял много, но в последния брой на списание НатГео има статия за градовете (нови идеи за градския живот). Тя обхваща почти целия брой, но връзката за мен между тази статия и настоящия блог е, че в нея се говори много за разкъсването на градовете и за трилионите инвестиции с времето в “автомобила”. Твърде много сме направили в тази посока и сега преминаваме към електромобили. Посоката изглежда добра.
Важно е обаче как се развива средата – да има повече тесни улички да се разхождаш и да си близо до други хора, трамваи, атрактивен обществен транспорт, места за събиране и както добре е написано с едно изречение:
“Тези бъдещи градове вече няма да откъсват работата от дома и пазаруването и да принуждават хората да обикалят с колите си между трите”.
Иначе казано, някои урбанисти и архитекти с десетилетия са наблюдавали поведението на хората в градска среда и благодарение на тях в много градове по света тенденциите започват да се обръщат – важно е да се ходи пеш, да се карат колела, да може да се ползва бърз удобен обществен транспорт, да има местно (хранително производство) и още. Покрай инвестициите в електромобилна инфраструктура има куп полезни неща, които можем да започнем да правим и да подобряваме живота си.
Има и още нещо, върху което не бях се замислял много, но в последния брой на списание НатГео има статия за градовете (нови идеи за градския живот). Тя обхваща почти целия брой, но връзката за мен между тази статия и настоящия блог е, че в нея се говори много за разкъсването на градовете и за трилионите инвестиции с времето в “автомобила”. Твърде много сме направили в тази посока и сега преминаваме към електромобили. Посоката изглежда добра.
Важно е обаче как се развива средата – да има повече тесни улички да се разхождаш и да си близо до други хора, трамваи, атрактивен обществен транспорт, места за събиране и както добре е написано с едно изречение:
“Тези бъдещи градове вече няма да откъсват работата от дома и пазаруването и да принуждават хората да обикалят с колите си между трите”.
Иначе казано, някои урбанисти и архитекти с десетилетия са наблюдавали поведението на хората в градска среда и благодарение на тях в много градове по света тенденциите започват да се обръщат – важно е да се ходи пеш, да се карат колела, да може да се ползва бърз удобен обществен транспорт, да има местно (хранително производство) и още. Покрай инвестициите в електромобилна инфраструктура има куп полезни неща, които можем да започнем да правим и да подобряваме живота си.
Има и още нещо, върху което не бях се замислял много, но в последния брой на списание НатГео има статия за градовете (нови идеи за градския живот). Тя обхваща почти целия брой, но връзката за мен между тази статия и настоящия блог е, че в нея се говори много за разкъсването на градовете и за трилионите инвестиции с времето в “автомобила”. Твърде много сме направили в тази посока и сега преминаваме към електромобили. Посоката изглежда добра.
Важно е обаче как се развива средата – да има повече тесни улички да се разхождаш и да си близо до други хора, трамваи, атрактивен обществен транспорт, места за събиране и както добре е написано с едно изречение:
“Тези бъдещи градове вече няма да откъсват работата от дома и пазаруването и да принуждават хората да обикалят с колите си между трите”.
Иначе казано, някои урбанисти и архитекти с десетилетия са наблюдавали поведението на хората в градска среда и благодарение на тях в много градове по света тенденциите започват да се обръщат – важно е да се ходи пеш, да се карат колела, да може да се ползва бърз удобен обществен транспорт, да има местно (хранително производство) и още. Покрай инвестициите в електромобилна инфраструктура има куп полезни неща, които можем да започнем да правим и да подобряваме живота си.
Има и още нещо, върху което не бях се замислял много, но в последния брой на списание НатГео има статия за градовете (нови идеи за градския живот). Тя обхваща почти целия брой, но връзката за мен между тази статия и настоящия блог е, че в нея се говори много за разкъсването на градовете и за трилионите инвестиции с времето в “автомобила”. Твърде много сме направили в тази посока и сега преминаваме към електромобили. Посоката изглежда добра.
Важно е обаче как се развива средата – да има повече тесни улички да се разхождаш и да си близо до други хора, трамваи, атрактивен обществен транспорт, места за събиране и както добре е написано с едно изречение:
“Тези бъдещи градове вече няма да откъсват работата от дома и пазаруването и да принуждават хората да обикалят с колите си между трите”.
Иначе казано, някои урбанисти и архитекти с десетилетия са наблюдавали поведението на хората в градска среда и благодарение на тях в много градове по света тенденциите започват да се обръщат – важно е да се ходи пеш, да се карат колела, да може да се ползва бърз удобен обществен транспорт, да има местно (хранително производство) и още. Покрай инвестициите в електромобилна инфраструктура има куп полезни неща, които можем да започнем да правим и да подобряваме живота си.
Има и още нещо, върху което не бях се замислял много, но в последния брой на списание НатГео има статия за градовете (нови идеи за градския живот). Тя обхваща почти целия брой, но връзката за мен между тази статия и настоящия блог е, че в нея се говори много за разкъсването на градовете и за трилионите инвестиции с времето в “автомобила”. Твърде много сме направили в тази посока и сега преминаваме към електромобили. Посоката изглежда добра.
Важно е обаче как се развива средата – да има повече тесни улички да се разхождаш и да си близо до други хора, трамваи, атрактивен обществен транспорт, места за събиране и както добре е написано с едно изречение:
“Тези бъдещи градове вече няма да откъсват работата от дома и пазаруването и да принуждават хората да обикалят с колите си между трите”.
Иначе казано, някои урбанисти и архитекти с десетилетия са наблюдавали поведението на хората в градска среда и благодарение на тях в много градове по света тенденциите започват да се обръщат – важно е да се ходи пеш, да се карат колела, да може да се ползва бърз удобен обществен транспорт, да има местно (хранително производство) и още. Покрай инвестициите в електромобилна инфраструктура има куп полезни неща, които можем да започнем да правим и да подобряваме живота си.
Има и още нещо, върху което не бях се замислял много, но в последния брой на списание НатГео има статия за градовете (нови идеи за градския живот). Тя обхваща почти целия брой, но връзката за мен между тази статия и настоящия блог е, че в нея се говори много за разкъсването на градовете и за трилионите инвестиции с времето в “автомобила”. Твърде много сме направили в тази посока и сега преминаваме към електромобили. Посоката изглежда добра.
Важно е обаче как се развива средата – да има повече тесни улички да се разхождаш и да си близо до други хора, трамваи, атрактивен обществен транспорт, места за събиране и както добре е написано с едно изречение:
“Тези бъдещи градове вече няма да откъсват работата от дома и пазаруването и да принуждават хората да обикалят с колите си между трите”.
Иначе казано, някои урбанисти и архитекти с десетилетия са наблюдавали поведението на хората в градска среда и благодарение на тях в много градове по света тенденциите започват да се обръщат – важно е да се ходи пеш, да се карат колела, да може да се ползва бърз удобен обществен транспорт, да има местно (хранително производство) и още. Покрай инвестициите в електромобилна инфраструктура има куп полезни неща, които можем да започнем да правим и да подобряваме живота си.
Има и още нещо, върху което не бях се замислял много, но в последния брой на списание НатГео има статия за градовете (нови идеи за градския живот). Тя обхваща почти целия брой, но връзката за мен между тази статия и настоящия блог е, че в нея се говори много за разкъсването на градовете и за трилионите инвестиции с времето в “автомобила”. Твърде много сме направили в тази посока и сега преминаваме към електромобили. Посоката изглежда добра.
Важно е обаче как се развива средата – да има повече тесни улички да се разхождаш и да си близо до други хора, трамваи, атрактивен обществен транспорт, места за събиране и както добре е написано с едно изречение:
“Тези бъдещи градове вече няма да откъсват работата от дома и пазаруването и да принуждават хората да обикалят с колите си между трите”.
Иначе казано, някои урбанисти и архитекти с десетилетия са наблюдавали поведението на хората в градска среда и благодарение на тях в много градове по света тенденциите започват да се обръщат – важно е да се ходи пеш, да се карат колела, да може да се ползва бърз удобен обществен транспорт, да има местно (хранително производство) и още. Покрай инвестициите в електромобилна инфраструктура има куп полезни неща, които можем да започнем да правим и да подобряваме живота си.
Има и още нещо, върху което не бях се замислял много, но в последния брой на списание НатГео има статия за градовете (нови идеи за градския живот). Тя обхваща почти целия брой, но връзката за мен между тази статия и настоящия блог е, че в нея се говори много за разкъсването на градовете и за трилионите инвестиции с времето в “автомобила”. Твърде много сме направили в тази посока и сега преминаваме към електромобили. Посоката изглежда добра.
Важно е обаче как се развива средата – да има повече тесни улички да се разхождаш и да си близо до други хора, трамваи, атрактивен обществен транспорт, места за събиране и както добре е написано с едно изречение:
“Тези бъдещи градове вече няма да откъсват работата от дома и пазаруването и да принуждават хората да обикалят с колите си между трите”.
Иначе казано, някои урбанисти и архитекти с десетилетия са наблюдавали поведението на хората в градска среда и благодарение на тях в много градове по света тенденциите започват да се обръщат – важно е да се ходи пеш, да се карат колела, да може да се ползва бърз удобен обществен транспорт, да има местно (хранително производство) и още. Покрай инвестициите в електромобилна инфраструктура има куп полезни неща, които можем да започнем да правим и да подобряваме живота си.
Има и още нещо, върху което не бях се замислял много, но в последния брой на списание НатГео има статия за градовете (нови идеи за градския живот). Тя обхваща почти целия брой, но връзката за мен между тази статия и настоящия блог е, че в нея се говори много за разкъсването на градовете и за трилионите инвестиции с времето в “автомобила”. Твърде много сме направили в тази посока и сега преминаваме към електромобили. Посоката изглежда добра.
Важно е обаче как се развива средата – да има повече тесни улички да се разхождаш и да си близо до други хора, трамваи, атрактивен обществен транспорт, места за събиране и както добре е написано с едно изречение:
“Тези бъдещи градове вече няма да откъсват работата от дома и пазаруването и да принуждават хората да обикалят с колите си между трите”.
Иначе казано, някои урбанисти и архитекти с десетилетия са наблюдавали поведението на хората в градска среда и благодарение на тях в много градове по света тенденциите започват да се обръщат – важно е да се ходи пеш, да се карат колела, да може да се ползва бърз удобен обществен транспорт, да има местно (хранително производство) и още. Покрай инвестициите в електромобилна инфраструктура има куп полезни неща, които можем да започнем да правим и да подобряваме живота си.
Аз виждам нещата под друг ъгъл. Електроразпределителните компании ще имат увеличение в продажбата на енергия и трябва да инвестират за да поемат търсенето. Това е хубав проблем за решаване. Изобщо какъвто и бизнес да имаш, ако в един момент ти се увеличи клиентелата, това е хубав проблем за решаване. Вложените пари ще се върнат многократно в увеличената печалбата, която в случая ще е за сметка на петролните картели и бензиностанциите.
Аз виждам нещата под друг ъгъл. Електроразпределителните компании ще имат увеличение в продажбата на енергия и трябва да инвестират за да поемат търсенето. Това е хубав проблем за решаване. Изобщо какъвто и бизнес да имаш, ако в един момент ти се увеличи клиентелата, това е хубав проблем за решаване. Вложените пари ще се върнат многократно в увеличената печалбата, която в случая ще е за сметка на петролните картели и бензиностанциите.
Аз виждам нещата под друг ъгъл. Електроразпределителните компании ще имат увеличение в продажбата на енергия и трябва да инвестират за да поемат търсенето. Това е хубав проблем за решаване. Изобщо какъвто и бизнес да имаш, ако в един момент ти се увеличи клиентелата, това е хубав проблем за решаване. Вложените пари ще се върнат многократно в увеличената печалбата, която в случая ще е за сметка на петролните картели и бензиностанциите.
Аз виждам нещата под друг ъгъл. Електроразпределителните компании ще имат увеличение в продажбата на енергия и трябва да инвестират за да поемат търсенето. Това е хубав проблем за решаване. Изобщо какъвто и бизнес да имаш, ако в един момент ти се увеличи клиентелата, това е хубав проблем за решаване. Вложените пари ще се върнат многократно в увеличената печалбата, която в случая ще е за сметка на петролните картели и бензиностанциите.
Аз виждам нещата под друг ъгъл. Електроразпределителните компании ще имат увеличение в продажбата на енергия и трябва да инвестират за да поемат търсенето. Това е хубав проблем за решаване. Изобщо какъвто и бизнес да имаш, ако в един момент ти се увеличи клиентелата, това е хубав проблем за решаване. Вложените пари ще се върнат многократно в увеличената печалбата, която в случая ще е за сметка на петролните картели и бензиностанциите.
Аз виждам нещата под друг ъгъл. Електроразпределителните компании ще имат увеличение в продажбата на енергия и трябва да инвестират за да поемат търсенето. Това е хубав проблем за решаване. Изобщо какъвто и бизнес да имаш, ако в един момент ти се увеличи клиентелата, това е хубав проблем за решаване. Вложените пари ще се върнат многократно в увеличената печалбата, която в случая ще е за сметка на петролните картели и бензиностанциите.
Аз виждам нещата под друг ъгъл. Електроразпределителните компании ще имат увеличение в продажбата на енергия и трябва да инвестират за да поемат търсенето. Това е хубав проблем за решаване. Изобщо какъвто и бизнес да имаш, ако в един момент ти се увеличи клиентелата, това е хубав проблем за решаване. Вложените пари ще се върнат многократно в увеличената печалбата, която в случая ще е за сметка на петролните картели и бензиностанциите.
Аз виждам нещата под друг ъгъл. Електроразпределителните компании ще имат увеличение в продажбата на енергия и трябва да инвестират за да поемат търсенето. Това е хубав проблем за решаване. Изобщо какъвто и бизнес да имаш, ако в един момент ти се увеличи клиентелата, това е хубав проблем за решаване. Вложените пари ще се върнат многократно в увеличената печалбата, която в случая ще е за сметка на петролните картели и бензиностанциите.
Аз виждам нещата под друг ъгъл. Електроразпределителните компании ще имат увеличение в продажбата на енергия и трябва да инвестират за да поемат търсенето. Това е хубав проблем за решаване. Изобщо какъвто и бизнес да имаш, ако в един момент ти се увеличи клиентелата, това е хубав проблем за решаване. Вложените пари ще се върнат многократно в увеличената печалбата, която в случая ще е за сметка на петролните картели и бензиностанциите.