С Opel Mokka доооо Скиатос

В този блог: Има няма и вземе та ти се повреди колата, но с рент електричка си обратно на пътя.

Историята е такава, че се наложи да се сдобием с електромобил под наем, за да направим монтаж по-надалечко – на остров Скиатос.

Подкарах направо в историята, но не съм писал тук в блога от сигурно 2-3 години. Ставало е дума и преди – производството на зарядни станции, което стартирахме в края на 2016 г., глътва всичкото време и блогът полегна на трупчета. И сякаш нищо не е спирало, ето едно литературно съживление с малко от текущото ни електромобилно битие.

Един ден се оказваме с повреда в зареждането на нашия Renault ZOE ветеран, след монтаж на станция на къща с, казано накратко, неправилно изградена електрическа система.

Какво ще правим? Колата си трябва постоянно. Налага се бързо да намерим друга, че предстои дълго пътуване до сами средата на Гърция. Привечерни телефони, проверки и бързо откликване от колегите от Топ Рент А Кар. Уредено – токов Opel Mokka, точно пристигнал, нов новеничък, на 12 километра – направо излиза на дълго пътуване.

За бързата реакция в ситуацията – благодарности на колегите от Топ рентакар за предоставения за това дълго пътуване чисто нов Opel Mokka. Вече имат на разположение прилична бройка от тези нови електрички, така че ще може да се поеме много добре засилващото се търсене.

Ето сега вече за какво става дума, сбито както обикновено представяме нещата в началото, да се добие представа:

• Пътуването: София – о-в Скиатос – София
• Целта: Монтаж на 3 двойни зарядни станции
• Колата: Opel e-Mokka 50 кВтч батерия
• Времето: Хладно, на моменти дъждовно – 10-12 градуса
• Старт: около 21:00, нощно шофиране до Волос
• Междинна спирка: Волос, около 6 сутринта, в 7:30 на ферибота
• Пристигане на Скиатос: към 10:30 ч.

И сега, как беше по пътя? Карането, скоростта, зареждането…

Вече 10 години карам електромобили и си пазя винаги една доза консервативност. Зная как да карам електрички, обикновено предвижданията за шофиране, поведение на колата, зареждане ми излизат и рядко се случват изненади. То си е до голяма степен и заради консервативното.

Нашият Opel Mokka за това пътуване, нова кола е, понадигната, граско сувче така от модерните, такъв тип, гумите 17″, муцунката висока, пипнат е на дизайн, но е с коефициент на челно съпротивление 0.32 Cd и спрямо повечето друи електромобили буквално е в дъното на таблицата в това отношение. За бързо сравнение, не че дизайнът е сходен (точно обратното) – първият Hyundai Ioniq е с 0.21, Tesla Model 3 с 0.23, VW ID.3 с 0.26 и, хайде още една кола за пример, вероятно най-близката до Mokka на дизайн в предната част – Ioniq 5 с малко под 0.29.

Оттам и малко по-консервативния ми подход. С по-голямо челно съпротивление на отиване (и времето хладничко) карам към Марикостиново с не повече от 110 км/ч. Да видя как ще го докарам до станцията на Финес.

Тръгвам с 92% и идва добре – пристигам с 37% след около 185 км шофиране. В тази посока баирите са по-малко отколкото наобратно и по-натам ще видиш как бяха нещата на връщане.

Викам си, хайде ще си го карам на сигурно. Зареждам дълго време, да напълня до 95%, въпреки че не ми трябва толкова много енергия до следващата зарядна станция, малко преди Катерини.

Ама там ли е тя, работи ли? Карам го леко авантюра, така и така често се случва, не е нещо ново. А защо “там ли е”, “работи ли”? Ами, бяхме проверили всичко предварително, разбира се, имаше си план за зареждане, но чак като спрях на Марикостиново се регистрирах в приложението на гръцките колеги, в случая inCharge, при това с малко перипетии.

Новите зарядни станции на шел локацията до магистралата.

И това го бяхме проверили това през деня, но регистрацията е възможна само с посочване на гръцки адрес, та посед нощите си изнамерих някакъв, само да мога да се регистрирам, та успях. Всичко си показва приложението им, ама пак си е една идея на тъмно – пътуваш през нощта в друга държава, към денонощен обект (Шел), на който всичко трябва да е наред, за да продължи пътуването по план.

И е критично важно, защото нещата са ми по часове. Няма място за закъснение – фериботчето е в 7:30 сутринта и трябва да съм стигнал, за да го хвана.

Айде сега малко назад. Имам предвид към зареждането на Марикостиново. Пускам се на хиперчарджера, ноооо не мога да докарам хубавките 100 кВт. Толкова е максимумът на моката на DC станция. Няма и как да ги докарам. Този максимум на зареждане като мощност е възможен в диапазона 10-20% на батерията, грубо. Трябват повече тестове за повече данни, но после го видях вече като имах на един етап по-малко енергия в батерията.

Та, хм, бреее, колко беше всъщност. Отварям прилкожението на финеса и всичко си е в историята както и в нашето, ВсичкоТок. Послъгал съм с 1 процент. Стартирал съм от 36 процента, заредил съм до 94. Пикова мощност 62 кВт. Тоест, ето, да знаеш, че 100-те киловата хубаво, има ги, но са в долния диапазон на капацитета на батерията, където е доста разредена.

Следващото важно за този тип зареждане на моката е да знаеш, че на 79-я процент скачаш от водопада – дотам може да разчиташ на едни стабилни 40-50 кВт мощност, но там идва резкият спад до 13-14 кВт. И става локум. 30 минути от 36 до 80 процента и още 30 минути от 80 до 94 процента. Не е гот. Имай го предвид. Ако е на разположение възможност (повече зарядни станции по пътя) зареждаш до 80 процента и нататък. После пак. Щото иначе си се губи време.

Аз така бях решил да пълня, че зная ли посред нощ насред Гърция дали няма да ми излезе някоя изненада, та по-добре да имам енергия. Представи си, че трябва да се връщам до Солун. Или нещо да правя отклонения, промени някакви.

Ето сега в междината на този пътепис, ето едно обобщение:

На дълъг път (по магистрали) може да зареждаш докъм 80% при наличие на повече станции по маршрута, като зареждането ще ти е на-вероятно за около 25-30 минути. И може да си караш със 120 км/ч. Може и със 130-140, но разходът си скача доста и трябва да се внимава.

С карането по едно време на връщане някак ми излезе, че за 20 км разстояние харча по 10% от батерията, но това беше в отсечката от Волос към Катерини и като цяло точно този показател е нужно повече време да се установи дали е такъв (като нещо средно).

Но сега съм още преди Катерини. Пристигам на шела на магистралата с нещо сходно като енергия в батерията при предното зареждане. Не помня точно, че е 4 без нещо сутринта и не съм си записал. Но нещо около 30 процента. А и в гръцкото приложение тези данни ги няма в историята. Няма я и мощността на зареждане. Все пак сега виждам, че съм заредил 28.7 кВтч за 52 минути.

Станция е ABB Terra 50 кВт и до 79-я процент си държа близо 50 кВт, но за моя изненада след това слезе на 16 кВт, а беше вече дори по-студено, за разлика от Марикостиново, където в същия диапазон бях на 13 кВт.

Отначало, мааалко стрес. Пускам, всичко си тръгва и точно да ида към шелчето да взема синя биричка – океййй, редбу – хак, познат звук от станцията – имаме стоп. Лека паника, ма айде пак – приложението, плъзвам на екрана – старт. Изчаквам няколко минути – зареждането върви. И така, посръбнах енергийка и аз и към 5 без нещо пак на магистралата.

Нищо различно и в тази отсечка – то и ремонти имаше и стеснения – карал съм съм 100 тук таме 120 км/ч. Отново, предвид всичките обстоятелства. Иначе колата си е ОК да си караш със 140, като имаш предвид по-високия разход и че при такова каране си разчиташ по-скоро на 180 км пробег.

Така е – напомням – с този дизайн и конструкция – модерно е, готино е, но има лека жертвица за пробега. Че и по-голяма може да е, ако си натискаш и си караш бързо. От опит с електрички мога да кажа – може да е по-добре – трябват си и известни оптимизации на моката, за да влезе една идея по-добре на използваемост.

На ферито съм, ей, стигнах. Даже половин час по-рано. Взимам си билета и направо на борда, че платформата вече е на дока и товаренето върви.

То е суматоха – гръцкото фериботстване. Дай, дай, дай, насам, натам, коли, тирове, хора. Щурат се много преди тръгване. После 2 часа и половина на вода. Върви стравнително бързо. На връщане се сетих да проверя кои са най-бързите ферита. Има един, цепи водата със 108 км/ч макс. Катамаранен тип. С нещо ми напомни кометите от нашето Черноморие като бях малък. Не че съм се возил, но съм ги виждал.

Нашето корабче никак не докарва стотарка на вода, но предвид огромната обиколка през залива (едни 70-80 км разстояние) 2 часа и половина е добро време. Интересното при Скиатос е, че в най-близката точка е на 2 км от сушата, но там и на сушата, и на острова е скалисто – няма как да се плава в тази отсечка с ферибот. Затова е от далечния Волос където има голямо пристанище.

Здрасти, Скиатос. Посрещат ме домакините, на които ще инсталираме зарядни станции и направо към обекта. Така реших. Викам си, хайде да огледам първо, да видя как са нещата. И после 2-3 часа почивка, преди направо да започна работа късен следобед.

Отнапред бях решил да дойда без колега, че има на кого да разчитам на обекта на острова. Доста по-различно се получи и щеше да е по-добре да сме си двама от нашия екип.

Различното се изрази в два дена повече на острова. Дълъг монтаж, с много подготвителна работа, за да стане всичкоток. Инокс тръби, фрезоване на декоративни камъни да лягат на тях добре тръбите и инокс дистанционерите за монтажните плочи на зарядните станции, дори скрито прокарване на кабелите в каменните стени – всичко иска много време и изпипване. Трябва да е красиво, да си пасва със стила на къщата, да се плъзва в погледа.

Ето как стана работата, с инокс тръбите, скрития монтаж на кабелите – всичко напаснато по декоративния камък.

Този монтаж сам по себе си е за отделна история в блога, за която някой ден може да изникне време за разказване. Сега ще се огранича с тази кратка версия, с няколко снимки и с една ключова част от нещата, свързана с нашия Opel Mokka.

Ден 3 е, към края, но вече всичко е монтирано и нагласено – ще тестваме. То всичко е тествано в нашето производство след изработката, но след сръзване към мрежата на обекта идват и тестове на място.

Станциите са двойни, да има възможност повече коли да се зареждат и трябва всичко да се изтества. Започва добре, но за кратко. Излизат грижи. Червени статус светлини, отказ дори за комуникация, камо ли зареждане. Шах. Какво става?

Още тествове, на другите станции. Не. Не. И не. Съвсем шах. Всичко работеше. Трябва да работи. Не произвеждаме зарядни станции от вчера.

Става късно, стъмва се. След вече един допълнителен ден на острова, започва да се прокрадва съмнението, че на другия ден на обед не ще да е фериботно време. Ще да се остава още.

Разговори с колегите в София, дистанционни тестове, смяна на фърмуер, но незадоволителни резултати. Зареждането трябва да става цак, цак, ама не става. Продължава да има грижи. Какво му остава на човек, освен таверната. С групата и на крайбрежната, за разпускане.

Сезонът още не е започнал, виниловите прегради са на място – все още е хладно и леко ветровито. В таверната засечки няма – поразпускаме.

После късни разговори, разсъждение върху случката и опит за препланиране. Аха съм на ръба да демонтирам станциите и да ги взимам обратно за тестове.

Но нещо не се връзва. Няма такива случки. Твърде много станции сме монтирали. Просто няма такива случки. Излежда супер странно.

На сутринта, довършване на малко кабелни връзки и хайде пак тестове. Но нищо не се променя. Моката отказва да се зарежда. Добре. Малко пауза за кафе. Оглеждане. Обмисляне. И хей, човече, можеше да се сетиш по-рано. Домакините разполагат с два електромобила – smart и Kia Soul.

Познай. Всичкоток. Никакви грижи. Зареждат се на пушка. На всичките станции и контакти.

Хайде пак разговори, пак тестове и обмисляне. Откриваме го. Моката е нова. ОК не е нов модел, на 2 години е вече почти, nо не сме правили тестове с този модел. Оказва се, че има миниатюрна разлика в сигналите по контрол пилота. За станцията ни те са извън нормата и затова станцията директно реже колата още на ниво проверка на контрол пилота.

Абсолютно отдъхване. И още нещо научено. Иронията е в това, че преди 5 години точно този Kia Soul електромобил ни погоди сходен номер и тогава се наложи да обиколим България и да сменим контролерите на вече монтираните зарядни станции с препрограмирани с една идея пипнат толеранс на един параметър, за да може киата да се зарежда.

И ето ни пак в тази ситуация, но кой да се сети.

Работата се нагласява с едно ново пипване на фърмуера, за да се харесват станциите ни и с този Mokka електромобил.

Когато си на остров нещата са много различни. Много продукти идват от сушата и трябва да ги чакаш. Като допълнителното ел. табло, което поръчхме в Ден 2 и монтирахме на следващия ден като пристигна по ферибота.

И когато имаш технически проблем си много по-притиснат да го решиш. Не е лесно да се прибереш и после пак да дойдеш. Далеч е, иска много време. Затова трябва да се оправиш докато си на място.

Стига толкоз за станциите – малко за колата. На остова си е много добре, на баирите катери с лекота като повечето електрички. И тук високата стойка идва добре. Пътищата са добри, но има и тесни, стръмни, по-извити – моката стъпва добре, хем че на места високият преден капак дава грижи, ограничавайки видимостта напред и встрани по тесни стръмни пътища.

Заради многото работа не остана време за обиколки на острова с колата, което е жалко, но така се получи и не мога да дам допълнителни отзиви от шофирането там.

Мога, обаче, да коментирам интериора. Колата е с добре оформени седалки, с различни платове и акценти и поне за мен те се оказаха много комфортни. След цялото пътуване в двете посоки никакви грижи за гърба или краката. С 16 метра инокс тръби нарязани на по 2 метра, три двойни зарядни станции и инструментите, всичко се събра, заедно със сакчето с багаж и компютърната чанта. Без да е претоварено, без да пречи на видимостта.

Както много съвременни коли, обаче, моката е така оформена отпред на централната конзола, че просто няма къде да си оставиш телефона. Сякаш нарочно е правено да няма къде да го сложиш. Няма и навигация, защото се прави връзка с телефона и се ползва оттам. Отделението за чаши и бутилки също можеше да е решено по-добре. Най-малките картонени кафе чаши, например, просто потъват твърде надолу и е трудно да ги вадиш. Сега, ОК, повечето хора може да ползват средния по размер чаши, но аз ползвам малките – тях харесвам, така си обичам повече кафето.

От много години не пия от т.нар. енергийни напитки. Най-вероятно наскоро съм го правил пак еднократно при подобно пътуване. Но този път заради шофирането цяла нощ на отиване изгълтах четири. Поне те пасват добре в отделението, пък и свършиха работа. Надявам се скоро да не ми се налага пак да пия такива неща.

На връщане, обаче, за моя изненада, и те не ми помогнаха достатъчно. В отсечката Сандански – София моката си ме връщаше няколкократно в пътя. Това, което ми допадна е, че асистентът е ненатрапчив, но върши работа. Не тресе силно волана, не пищи с ужасни звуци, въобще успяваше хем да ме сепне, хем да не ме стресне.

Като подкарах наобратно, ето как се движеха нещата.

Първо, имах кратка възможност да се разходя около пристанището на Скиатос, да си вземе банички от местна пекарна и да попадна в малките китни улички. ето ги.

От Волос, излизане от ферито и направо по пътя. Батерията почти пълна, идва моментът да тествам пробега с постоянна скорост 120 км/ч. При това каране разходът се увеличава и при моката върви в диапазона 20-25 кВтч/100 км. Може да се сметне лесно, че най-вероятно ще може да се разчита да се изминат макс. 200 км.

Продължавах да карам така, но планът за продължителен тест на пробега с тази скорост (дето се вика поне 100 км да мина) се провали заради дълъг затворен участък от магистралата. Намърдах се след други коли в обиколния път и в един момент се оказахме зад тир с дърва, зад който се точихме сякаш цяла вечност в продължение на много километри.

Обратно на магистралата, решавам да си наваксам като вдигна на 140 км/ч, но планът просто си отиде зян и вече не беше същото. Като излезеш веднъж от темпото сметките се провалят и му загубваш края. Пък и вече знаех добре как се движи моката с такава скорост откъм разход, така че имах достатъчно добра представа.

Като цяло по пътя наобратно заради различния маршрут и денивелация и при двете спирания за зареждане пристигах на съответната зарядна станция с по десетина процента по-малко отколкото на отиване.

Тук се сещам, че на тази локация на магистралата между Солун и Атина, на двата шела при Коринос в двете посоки нали има по една ABB Terrа 50 кВт, която ползвах. Но и на двете места за добавени по три очевидно по-мощни зарядни станции, най-малкото ако се съди по дебелината на кабелите. Така, на тази ключова локация се осигурява възможност за зареждане на 4 коли едновременно, в посока.

Вероятно ще се досетиш, защо аз се сещам сега за това. Защото на връщане, точно пристигам на станцията след Катерини и хоп, на нея електричка. Това си е кофти случка за всеки електромобилист в сегашно време. Нужни са повече станции на всяко място, за да се избягва чакане. Казвам го със съзнанието на производител, който знае много добре какви огромни усилия и инвестиции са необходими за развитието на зарядната инфраструктура.

Късмет, обаче. Дамата в електромобила ме поглежда след като паркирам, кимва и буквално половин минута след това излиза и изважда кабела от колата си. Беше се заредила до 88% и явно това й стигаше.

Вълшебно за уморения пътник. Включване, зареждане 50 минути (пак се презапасявам) и натам към границата. Вече е пак късно, студено, дъждовно, карам с къде 90, къде 100, къде 110, вече не помня толкова подробно, но приоритет е желанието да се прибера до 2 сутринта и да спинкам.

За 10 години шофиране на електромобили стотици пъти съм планирал маршрути. Особено в първите години плановете бяха просто добро пожелание и обикновено имаше прилично изоставане от графика по различни причини. Но не и сега. Заедно с опелчето ни се получи добре. Много добре. Пристигнах у дома в 2:10 сутринта, което особено предвид бавното ми каране и супер умората в последната отсечка се оказа приятен завършек на пътуването.

Мога да звърша и блога с едно сбито обобщение за пътуването и колата.

Когато взимаш електромобил под наем, особено ако идваш отнякъде (друга държава) и не познаваш колата, изненадите в движение няма да са приятни. Кацаш, попълваш документи, взимаш колата и потегляш. Нямаш време да я проучваш и всяка неразбория може да ти коства много. Аз, например, чак като се върнах разбрах откъде се отваря ръчно багажникът и през цялото време го отварях с дистанционното чудейки се къде е бутонът за ръчно отваряне.

Моката не дава някакви неприятни изненади и може да се качиш и да потеглиш без затруднения, без да я познаваш. Има няколко малки неудобства, за които споменах, но пак бих я взел, когато се налага да ползвам кола под наем. Откъм електромобилна част, няма дразнещо виене от електромотора – в това отношение е свършена добра работа. B-режимът за рекуперация е една идея по-слаб за мен като по-улегнал електромобилист.

Статистически, откъм показване на специфично електромобилна информация, моката не блести. Тук още в първите години се откроиха електричките на хюндай – йоник и кона – които показват информация за разхода на различните системи на борда и като цяло добра статистика от пътуванията. Много хора може да не се интересуват от тази информация, но не са малко и тези, които търсят точно подробните данни и наличието им е предимство. Ако не ти трябват, не ги ползвай, но да ги няма въобще е пропуск за осигуряване на ценна информация на търсещите я.

В края на този пътепис остана отново да благодарим на колегите от Топ Рент А Кар за предоставения електромобил, който чрез това пътуване имахме възможността да тестваме достатъчно добре и да споделим впечатления, които да са от полза за всеки, който попадне на този електромобилен разказ.

А Скиатос. Някой ден за по-дълго и по-разпускащо.