За Вълчан войвода, Раювци, Софийския университет и електричките

В този блог: Едно пътуване до живописния Еленски Балкан ни обгърна с енергията на българското битие.

Събота сутрин е, прекрасно време, качваме се на две електрички и потегляме от София към Търново. Две семейства, деца, пълни с ток коли и някъде напред из Балкана един очакващ ни фестивал под звездите.

Не сме закусвали, та планът е първо да минем през приятел в Правец. Взели сме кроасани, банички, бозички, такива закусвални неща, но къде ти, друго било наредено.

По магистралата не бързаме. Караме с 80, 90, тук там 100, пазим все пак малко от малко заряда, че си е разстояние. Едната кола е с по-малка батерия и затова сме си планирали спирката в Правец, да понапълним междинно.

Стигаме на мястото. Красота. Нейде по баирчетата над града спираме на поддържана с любов вила. Включваме за зареждане и хайде да хапнем. Нашият домакин – благодарско за обичта към твоите гости, Жоре – не ни остави възможност и да си помислим за пликчетата от баничарницата. Домашни домати, домашни краставици… и всичко натам с думата домашно отпред. Сирена, кексове, яйчица. Разтеглихме се в една невероятна закуска под чардака.

Ще тръгваме пак, колата е пълна догоре, но ето сега малко и за колите и тази част от пътуването, техническата.

Едната ни кола е Renault ZOE, нашата си фирмената на eCars. Тя е с 41 кВтч батерия, минава 300 км, че и повече (виж пътеписа с пътуването от Димитровград до Белград, 320 км с едно зареждане). Другата е Hyundai IONIQ с 28 кВтч батерия. Абсолютен шампион икономист, сърба тока на малки глътки, напълнен освен с енергия и с полезни съвременни функции като адаптивен автопилот и лопатки зад волана за степента на рекупериране.

Минава си 200 км йоникчето, но си е планински маршрут до Раювци, където отиваме, та за да ни е спокойно направихме спирката в Правец. Оттам си караме до фестивала без грижи.

Минаваме през Търново и бяхме планирали при нужда да спрем на Гранд хотел Янтра, където има монтирани две eCars АЯ зареждачки, но и в двете коли имаше предостатъчно заряд да продължим нагоре към Балкана.

Така и направихме, със 130 км за IONIQ и някъде там за ZOE, вече сме на път на с. Раювци. И по-точно за Раювски хан. А там, наблизо, е поляната с новия паметник на Вълчан войвода.

И ето, навлизаме в специалната част на тази история, с благодарност към човека, който ни потопи в българската история с това, което е изградил насред Балкана. Това е основателят на фондация Звезди под звездите Любомир Пашов, благодарение на когото много българи ще разберат какво е енергична българска история и ще могат да потърсят у себе си същата тази енергия, която са имали предците ни.

Пристигаме на огромна поляна досами село Раювци и близо до новия Раювски хан комплекс. По пътя към ливадата има огромна арка посрещаща ни за Мемориалния комплекс Вълчан войвода. Още нагоре и полека се изкачваме близо до паметника. Цялата поляна вече е разделена на части, за да поеме хилядите хора и коли за вечерта, а ние се настаняваме близо до подножието на каменния гигант, извисяващ се над всичко наоколо с много строга осанка.

Вълчан войвода е история. И малка част от нея е вградена в околните камъни, та да научи всеки, който дойде, какво е направил и какво ни е завещал. Малко по-встрани има и каменен монумент оформен в кръг, което само по себе си излъчва енергия и още сила.

Както много добре е написано на страницата на к-с Раювски хан:

В с. Раювци, над яз. Йовковици, се намира първият и единствен паметник на легендарния войвода Вълчан. На най-равното и най-високото място се извисява в целия си ръст от бял камък храбрият и несломим хайдутин. Легенди за смелостта на неговата чета и за несметните богатства, заграбени от поробителите и раздадени за свободата и образованието на българите се разказват и до днес. И едва ли има по-подходящо място за издигането на този паметник – навсякъде, до където погледът стига, се виждат само гори, планини, вода и синьо небе. Дори във въздуха се носи магията на свободата на духа.

Ние ще добавим само, че историята за Вълчан войвода разказва, че всъщност той е осигурил средства на братята Евлоги и Христо Георгиеви за построяването на “голямото училище” известно сега като Софийски университет. Има още много, което може да научиш за Вълчан войвода и е само на един клик разстояние – ето тук.

А на една ръка разстояние беше всичко, което наредихме близо до паметника за всеки, който мине оттам. Минаха много хора, видяха двете електрички сгушени между знамената, взеха си брошури за колите и за произвежданите от нас зарядни станции и както обикновено отговорихме на много въпроси за електро колите и зареждането. Показахме и че съвременните електрички са много подобрени, могат да те отведат и из баирите на Балкана, докато се наслаждаваш на приятно за теб и джоба шофиране.

Но какво само ни показаха на нас! Вечерта започна да се спуска над Раювци и след събирането пред паметника на войводата дойде време за купон. Много як купон. На другия край на поляната сцената за музика оживя в звуци и светлини, преминаващи през призрачния пушек издигащ се от шатрите за хапване.

Много и страхотни български групи, опашки за хапване и невероятно настроение се зареди до сред нощ над поляната. Много хора, много емоции, даже и малко електрически.

Жадни за ток, не само бяхме наредили колите с една две зареждачки да ги показваме, но искахме и да ги позаредим. Но те си искат бая ток, та за маааалко оставихме паметника на тъмно. Войводата стабилен, обаче, не ни се разсърди, бързо пуснахме светлините и решихме да не насилваме системата и да заредим на къщата, където ще преспим по-късно.

Междувременно фантазията на звучите ни обгръщаше отвсякъде, по едно време Калин Вельов подхвана барабаните, а Ути Бъчваров наготви нещо вкусно в голям тиган, до който просто нямаше как всички да се доредят.

На другия ден заредени с балканска енергия се връщаме на поляната. Всичко си е пак във властта на природата, само ние и екипа събиращ сцената се суетяхме около техниката. Позаредихме, прибрахме и хайде долу в подножието на хана да сръбнем кафе преди тръгване.

После събрахме челядта, по колите и лекинко на обратно. Този път с планирано спиране на Янтра хотел в Търново, на спокойно да си напълним електричките и да похапнем.

Е то си стана вълшебно похапване на ресторант Щастливеца с разни разтапящи вкусотии, ама го разбрахме по-късно. Толкоз добре си хапнахме, че после през целия път и на двамата шофьори ни се дремваше порядъчно насред умерената скорост на електромобилите.

Тук правим едно бързо вмъкване – двете зареждачки са точно пред входа на хотела и зареждането струва 5 лв на час, като издават и фактура.

Хайде обратно към софето, пълни с храна, емоции и не бързащи за никъде. Все пак не караме с “нормалната” трафик скорост – поддържаме до около 90. То това си е разрешено до магистралата, но кой ти го спазва. Факт е, че малко успива да караш продължително така по-лежерно, но пък 80-90 е достатъчно прилично за такъв път. С малко по-големи батерии и повече зареждачки и това ще дойде скоро.

Накъде преди Правец ни заплющя зверски дъжд, ама отдавна не беше валяло, та му е простено. Хайде хюндайът пак на гости за едно кратко напълване и вечеря, а зоето продължи направо към София, да разтовари жени, деца, зареждачки и други работи.

Готино, просто готино. Приятен уикенд, леко и изключително евтино пътуване (по сметки ще да сме изхарчили общо 35 лв за двете коли в двете посоки за около 600 км комбинирано изминато разстояние с въртележките около язовира до Раювци.

Пак ще го направим. Множим зареждачките из България, идват още електрички, ще се пускаме на още много интересни пътувания.

Нооо тази история не приключва (така). Правим нещо по въпроса да може не само хората, но и електричките да получават енергия на това зареждащо място ;).

Специални благодарности на екипа на фондация “Звезди под звездите” и на екипа на Хюндай България за предоставения за пътуването електрически Hyundai IONIQ.