Откровение – с електромобил от Разлог до София за 3.5 часа, по две

martin@ecars.bg · September 3, 2014

Откровение – с електромобил от Разлог до София за 3.5 часа, по две

By martin@ecars.bg Блог Renault Twizy 36 Comments

В този блог: За 150 км с Рено Туизи – две зареждания и 7 часа път.

Ето ти нещо от сегашната реалност на електромобилите – пътуване, което отнема много повече от обикновено. Редно е да го споделя, защото е част от нещата. За мен, като част от екипа на eCars.bg, е възможност да се поставя в нови и различни ситуации, да натрупам опит, а и да покажа как се пътува с малък електромобил извън града…

Вече се понатрупаха блогове и впечатления от използването на нашия Туизи и за да не прекаляваме, пишем само когато има нещо интересно за споделяне. Засега имаме само този електромобил, затова правим каквито можем проби с него, включително такива, които изглеждат… екзотични. Ще имаме и други коли – електромобилни преживявания тепърва предстои да споделяме с теб. Но те каним и ти да си споделиш отзивите в KaramEL.bg.

Предисторията

Това преживяване се заформи някъде в средата на август, когато решихме да закараме Туизи на Пирин голф, който се намира само на няколко километра от Разлог. Но нали и по магистралата има повечко баири натам, и от Симитли към Разлог – трудна работа ще е в тази посока на ход, казваме си. Кой да помогне? Ами, хайде да видим какво мислят по въпроса първите електромобилни куриери – приятелите от Спиди.

За целта първо звъним на нашия добър приятел Юли Ангелов от Омникар за идеята и както винаги получаваме неговата подкрепа – Юли пое ангажимент да говори със Спиди и нещата започнаха да се нареждат. Ники Карчин от Спиди откликна на желанието да превозят Туизи до Разлог и след няколко уточнения закарахме мъника в салона на Омникар в Младост 4. И там получаваме приятелско рамо – колата е закарана бързо до базата на Спиди. Просто е чудесно да се радваш на такова приятно отношение навсякъде. За което от сърце благодарим на всички.

След това Туизи е превозен с камион на Спиди до Разлог и щастливо се плъзга из Пирин Голф и региона през втората половина на август. Тук е момента да споменем, че Спиди вече предлага тази услуга и очакваме в бъдеще повече хора да пращат своите малки електромобили по курорти или където искат да ги карат. За подробности може да ни пишеш, за да направим връзката със Спиди и да ти помогнем да си превозиш твоя Туизи докъдето пожелаеш.

Супер, но как ще стане връщането? Баирите към София са по-малко, мисля си, разстоянието не е чак толкова голямо и защо да не се пробвам на ход? Трябва да се пробва всичко, къде е тръпката иначе?

Правя кратък план, подготвям се и заедно с моя партньор Стефо Николов тръгвам към курорта. Там имах щастието за първи път да ударя някое и друго голф топче и това беше достатъчно да си падна по играта. Друго си е да пробваш сам – като с електромобилите :).

В събота сутринта дойде време да тръгвам. Опаа, нямам организация. Трябваше да се уточня с Ники от Спиди за спирането ми в техните бази по път в Благоевград и Дупница, но захласнат по голфа предната вечер така и не го намерих. Ще импровизирам, викам си, едва ли ще имам грижи – в крайна сметка ми трябва само обикновен контакт. Решавам, че ОМВ бензиностанциите по път в двата града са моята цел.

Тръгвам зареден догоре от Пирин голф, но първото голямо спускане не ми върши работа – няма как да рекуперираш с пълна догоре батерия, нали е пълна. После тръгвам полека по пътя към Симитли и за щастие няма много трафик. Поддържам ниска скорост, признавам, около 40-50 км/ч. Гледам да пестя – път ме чака. На 2-3 пъти пропуснах по няколко събрали се коли, но като цяло първата отсечка мина леко и приятно – 50 минути и 35 км по-късно съм на Симитли само с три похарчени черти от батерията.

Натам към Благоевград, вече по главния път, поддържам малко по-висока скорост, но карам близо до дясната линия, за да могат да ме задминават по-лесно. Никак не ми е присъщо, защото обикновено карам Туизи с 60-85 км/ч – така се вижда, че си върви прилично и не оставя впечатление за охлюв. По целия път до София оставях точно такова :(.

Все пак се движех без да създавам някакви грижи на трафика и почти нормално и след още 20 минути отбих на ОМВ Благоевград. Спирам, готов за въпроси и докато отговарям на хората наоколо, питам: “Ще ми позволите ли да си заредя електромобила?” Кратка проверка и ме канят да мина отзад, отпред просто нямат външен контакт, освен този за фризера със сладоледите. Него да го изключим, не става, че ще протече, докато заредя, и радостно минавам отзад. Включен, влизам за кафе и кроасан. Да, добрият стар ОМВ кроасан тук все още е с оригиналния си размер и вкус. Това, за мое голямо съжаление, вече не е така в София.

С 51% решавам да заредя до около 80 и след час работа на компютъра, на 83% спирам зареждането и потеглям. Няма и 33 км по-натам, след малко повече от 40 минути съм на дупнишкото ОМВ. И тук никакви грижи, дори ме слагат точно до входа, където до банкомата има контакт. Отпред си е друго – веднага се намериха желаещи да влязат и да ги снимат, а Туизи се радваше на постоянното дежурно внимание.

Аз, обаче, не се радвах особено на идеята, че ще трябва да прекарам още два часа и кусур там и след като поработих в кафето, взех да чета онлайн книга. Тегава работа, хора, спор няма, кой ти седи два часа на бензиностанция. А и по-късно се оказа, че не е имало нужда.

Отвисях си здраво – така е с бавния заряд – но зареден на 100 процента в 14:30 тръгвам за София. Имам около 60 км път до моя адрес и решавам, че на баирите по магистралата ще карам с препоръчителните (за да не изядеш заряда бързо) 30 км/ч. Леле, чувам те как се смееш, ама аз съм на мисия, и я изпълнявам.

Идва баир – пъпля. Равно или надолу 60 до макс. Нали има аварийна лента, нямам грижи, при нужда минавам там, да не спирам тировете по баирите. Рядко се случваше, но все пак…

На влизане в София съм с половина батерия. Драгичевския баир обаче отдавна го мислех. И се пазех заради него. Но не ме “посече” кой знае колко и след още малко каране вече съм близо. На околовръстното, спускане по бул. България и малко след 4 следобед акостирам, с цели четири черти на батерията и 25 км резервен пробег.

С други думи, оказа се, че съм можел да заредя по-малко на Дупница и/или да карам по-бързо. Взех разстоянието точно за 7 часа, но явно ще стане и за 6. Ето равносметката:

Сумарно време за пътуване: 3 ч. 20 мин.
Сумарно време за зареждане” 3 ч. 40 мин.

Сега вече зная, че това разстояние може да се вземе с Туизи и за около 3 ч. каране (или малко под това), което е с само с 40 мин. по-бавно от нормално шофиране с ДВГ кола. Състезателите не ги броя. Зареждането, дори да е само едно за пълен заряд, пак ще си е три часа и половина. То е, което бави нещата толкова много, защото Туизи няма система за бързо зареждане, нито пък засега има бързи зарядни (но трифазен ток бол).

За мен беше интересно да направя този преход, абсолютно ОК съм с възможностите на електромобила и се радвам, че мога да направя това с Туизи.

Сега и ти виждаш как се развива едно такова пътуване, което в случая за мен беше абсолютно безплатно, като изключим кафето и кроасана. Времето за зареждане е тотално неприемливо и затова с електромобил като Туизи такива преходи са компромис. Но са възможни, ако ги избереш, супер евтини са и с една книга под ръка успяваш да оползотвориш времето с нещо полезно.

Туизи си остава кола за града. Това е факт. Ходя и на вилата, разбира се, и ако в едната посока си до 70-80 км пробег и имаш време за зареждане на крайната дестинация, нямаш никакви грижи. Просто трябва да знаеш за какво можеш да използваш Туизи.

Миналата година стигнахме от София до Пловдив с едно зареждане на Renault Kangoo Z.E. (145 км), което прави такива преходи абсолютно възможни. Компромис със скоростта има, но почти безплатното и много приятно пътуване поне за нас компенсира абсолютно известната загуба на време. С едно зареждане за 20 мин. по средата обаче можеш да си караш с магистрална скорост.

В заключение

Сега се надявам да сме ти помогнали да разбереш по-точно за какво и как можеш да използваш настоящите електромобили. Пътуването извън града е възможно, но иска планиране и съобразяване с възможностите на колите. С добавянето на бързи зарядни станции пътуването по-надалеч ще ти е много по-близко като преживяване до това с ДВГ кола. Метни едно око на нашия блог за скоростта на зареждане на бързите станции и не се притеснявай да си кажеш мнението по горната история. Тя е толкова част от нещата с електромобилите, колкото и всеки повод да пишем с радост за техните предимства :).

eCars.bg / Elektromobili.bg

Когато избираме какво да споделим с теб, имаме една съвсем простичка задача – да се уверим, че ще ти върши работа.

Абонирай се за своя eCars.bg бюлетин

{loadposition newsletter}

Важно!Ако вече имаш регистрация в eCars.bg, при която си избрал/а да се абонираш за бюлетина, значи вече го получаваш. В случай че нямаш eCars.bg профил или си пропуснал/а да се абонираш за бюлетина при регистрацията, можеш да го направиш като натиснеш бутона Абонирам се отгоре. Разбира се, ако не искаш да получаваш своя eCars.bg бюлетин, просто трябва да се отрегистрираш, като кликнеш върху линка в дъното на всеки бюлетин.