“На път” с в-к Дневник, Туизи и eCars.bg – отиваме в Нови Искър

martin@ecars.bg · August 22, 2014

“На път” с в-к Дневник, Туизи и eCars.bg – отиваме в Нови Искър

By martin@ecars.bg Блог Renault Twizy 18 Comments

renault_twizy_ecars_bg_dnevnik_na_put_novi_iskar

В този блог: Първо съвместно пътуване с електромобил и “Дневник” до забележителности около София.

Все ходим на екскурзии до разни интересни места из Европа, а такива има и буквално под носа ни. Това важи за всеки в България, където и да живее. За мен (и въобще за екипа на eCars.bg) това са околностите на София – мога спокойно да ги обикалям с нашия Рено Туизи, при това с компания. Тя дойде от в-к Дневник с чиято рубрика “На път” eCars.bg започва да търси кътчета, до които Туизи може да стигне и първото ни направление е Нови Искър…

Предложението да обикаляме български забележителности с електромобил и да разказваме за всичко това дойде от Весела от Капитал Дейли – благодарни сме й за идеята, както и на екипа на Дневник за интереса към пътешествия с електромобил. И точно заради това, че все подминаваме най-близките до нас неща, идеята ни грабна веднага. С Туизи имаме макс. 40 км в едната посока, но точно това е повод да видим какво има наблизо около София.

Със заредена догоре батерия тръгвам от Борово към НДК, където след Мементо кафе загрявка потегляме към Нови Искър. Не съм го правил вероятно повече от 20 години, но е близо и се стига лесно. Покрай Илиенци, после по околовръсното, през Требич и готово.

В Нови Искър ми се видя някак светло и просторно. Спряхме близо до общината точно до супер атрактивен Варбург саксия и в една малка книжарница получихме всички указания, от които имахме нужда. Първо към църквата в съседния кв. Кумарица, която е малко встрани от главния път и за да се стигне до нея се пресича ЖП прелез.

В центъра на Нови Искър си имат много изненадваща саксия – Снимка: eCars.bg alt=

Църквата не работеше, но по нея работеха. Красив озеленен двор, който стопанката тъкмо косеше, но ни позволи да влезем и да разгледаме, дори да снимаме. Църквата е осветена през 1906 г., ала изглежда по-стара, а на нейно място е имало храмове още през второто българско царство.

Потегляме към друго, също така закътано място, а на връщане бариерата на ЖП прелеза заварихме спусната. Докато чакахме Туизи предизвика познатата доза любопитни погледи и приказки, а до този момент се справяхме доста добре с пробега и най-вероятно нямаше да се налага да искаме някъде да ни позволят да заредим.

Пътуването ни продължи извън града, през индустриалната зона, където минахме покрай голям действащ завод. Толкова голям и толкова действащ, че срещу него имаше работещ фризьорски салон. Видяхме и изоставени промишлени сгради, но е чудесно, че има работещи предприятия.

Пътят ни отведе до едно място, сега известно най-вече като психиатричната клиника Курило. Но там е имало нещо друго, което и сега е сгушено приятно в задната част на комплекса – Курилският манастир. Весела го е описала много добре в своя блог в Дневник, което е повод да видиш как изглежда пътуването през друг поглед.

Историята на манастира е много пъстра и я научихме от игумена, който с много любов и помощ от благочестиви хора е успял да възстанови свежата градина и части от вътрешността на манастира. Уникалното при реставрациите вътре е, че са открити предишни пластове стенописи, най-старият от които от 10 век.

В този манастир научих много интересни неща от историята (за което сърдечно благодаря на игумена) и е много тъжно, че по време на комунистическия режим дейността му спира за първи път от столетия. Сградата е национализирана, монахините, да го кажа по-меко, “отпратени” и за период от 20-30 години манастирът е бил дори необитаем. Сега нещата са различни, с много труд и посвещение храмът отново започва да се връща към своите дни на света обител и всички дарения за неговото възстановяване са добре дошли.

И тук, преди да влезем в манастира, предизвикваме интерес. Една от готвачките на клиниката излезе от кухнята, явно видяла ни да пристигаме през прозореца, и започна да разпитва за малката електро кола. След кратко разяснение за възможностите и качествата на Туизи тя изглеждаше доста впечатлена, а зареждането от обикновен контакт направо я сащиса.

От тихия парк около манастира и клиниката тръгваме обратно, този път към друга местна забележителност, не от църковен характер – Кътинските пирамиди. Върнахме се в към центъра, намерихме отклонението и след като свърнахме ни трябваше малко помощ. Получихме я от седнал край пътя мъж, който въодушевен от електро колата изстреля едно бързо “Дай му газ бе бате”. Опитах да му доставя известно удоволствие, въпреки че не мога да предизвикам шум, но Туизи се изнася пъргаво и в огледалото видях как човекът маха и вика нещо развеселен.

Започна се едно въртене из улички, наложи се да поискаме още малко напътствия и накрая уцелихме посоката. В един момент се появи стръмен черен път в прилично лошо състояние и преди нещата да загрубеят много оставихме Туизи да си почива под един храст и потеглихме нагоре. Кътинските пирамиди още не се виждаха, но “прогимназии” с триметрови дувари не липсваха по пътя нагоре. Накрая намерихме табелка, която сочи към нещо като джунгла, но се решихме да минем.

Явно тази забележителност не е особено посещавана, защото пътеката беше буквално обсебена от растителността. Упорити да видим за каквото сме дошли, издрапахме из храсталаците и накрая се озовахме на малко равно място над падина и срещу нас… пирамидите. Ето ги, ако не си ги виждал/а.

Нашата разходка беше към края си и вече с половин батерия потегляме обратно по пътя. Точно преди да излезем от Нови Искър спираме до красив храм покрай главната улица. Затворено е, но сградата и градината са чудесни – храм св. Николай Чудотворец е красиво и смирено място.

В Нови Искър и околността има още много какво да се види и съм радостен, че успяхме да разкажем малка част от историята на района, както и да направим едно чисто пътуване с електромобил.

Обратно към София заобсъждахме пътешествието и видяното, а когато накрая оставих моята спътничка, отчетохме изминати 60 км, което струва 50 стотинки заряд от електро мрежата.

Предстои ни да направим още някое и друго кратко пътуване около столицата с Туизи, а за по-дълги разстояния и дестинации може учтиво да поискаме един електрически Renault Kangoo от Омникар, за да докоснем и малко по-далечни кътчета на България.

eCars.bg / Elektromobili.bg

Когато избираме какво да споделим с теб, имаме една съвсем простичка задача – да се уверим, че ще ти върши работа.

Абонирай се за своя eCars.bg бюлетин

{loadposition newsletter}

Важно!Ако вече имаш регистрация в eCars.bg, при която си избрал/а да се абонираш за бюлетина, значи вече го получаваш. В случай че нямаш eCars.bg профил или си пропуснал/а да се абонираш за бюлетина при регистрацията, можеш да го направиш като натиснеш бутона Абонирам се отгоре. Разбира се, ако не искаш да получаваш своя eCars.bg бюлетин, просто трябва да се отрегистрираш, като кликнеш върху линка в дъното на всеки бюлетин.