Водородът – мечта или илюзия

В технологичните зелени кръгове, простото споменаване на думата водород разпалва спор.

Водородът може да стане масов източник на електричество и топлина, казват застъпници за технологията. Освен това го има в изобилие. Водородът си остава на изобилният елемент във вселената и всяка молекула вода съдържа два атома водород.

Някои автопроизводители като Toyota, Honda и Mercedes-Benz настояват, че водородните горивни клетки в крайна сметка ще навлязат в производството на коли и така ще намалят теглото и цената им. Водородните коли може също така да елиминират проблема със зареждането. Отнема три до осем часа (с днешните технологии) да се заредят батериите на електромобил, а резервоар с водород се пълни за пет минути…

Сега обаче да погледнем суровата реалност. Макар горивните клетки да не генерират директно въглеродни емисии, в днешно време производството на водород не е особено чиста работа. Повечето химически компании го правят чрез разпад на метанови молекули: всеки килограм произведен чрез такъв процес водород генерира 9.3 килограма въглероден двуокис, който обикновено бива изпускан в атмосферата.

Извличането на водород от водни молекули изисква, в повечето случаи, невероятно количество енергия. Някои хора твърдят, че единственият начин да се направи това икономично е чрез улавяне на излишната топлина от ядрени електроцентрали. За това обаче ще са нужни повече такива.

Горивните клетки — които зависят от скъпи материали като платината — също са все още в експериментален етап.

Но надеждата е вечна и множество екипи работят по алтернативни методи за извличане и производство на водород. SignaChem например го правят с потапяне на сухи химически пелети във вода.

Някои анализатори дори твърдят, че днес има по-малко поддръжници на водорода отколкото преди три години, които признават, че технологията не е дала очакваните резултати, а повечето опити за създаване на работещи варианти са критикувани.

Мercedes-Benz обаче наскоро завърши своята световна обиколка с три B-class F-Cell – оборудвани с водородни горивни клетки и въпреки наличието на само 200 станции за зареждане с водород в световен мащаб доказа надеждността на технологията и колите, с които бяха изминати над 30,000 километра на три континента.

[Източник: Green Tech Media]