Вятърната енергия и електромобилите

Вятърната енергия определено има най-висок кратко- и дългосрочен потенция за развитие, макар че соларната енергия също генерира електричество в изолирани или несвързани с мрежата места чрез перголи (вече съществуват патентовани модели) или гаражи, покрите с фотоволтаични системи. Колкото до термоелектрическата слънчева енергия, тя ще играе важна роля в някои области, като в южна Испания, югоизточните щати или Израел, където един проект за транспортно електрифициране зависи от инсталирането на 4 ГВ термосоларна енергия в пустинята N?guev…

Електрифицирането на транспорта в следващите две десетилетия може да стимулира развитието на технологиите при вятърната енергия и други възобновяеми източници, както двигателят с вътрешно горене предизвика петролния бум в началото на 20 век след като основния й пазар – керосинът – беше загубен след появяването на крушката на Едисон и електрифицираното осветление.

Батериите могат да се зареждат при наличие на резервна вятърна енергия. В близко бъдеще, съхраняваното електричество може да се доставя в мрежата в пикови часове. Батериите може да служат за дистрибутивна система за съхранение подобно на обратно “изпомпващи” колонки, но в много по-голям мащаб и с участието на милиони превозни средства, които през повечето време са паркирани. Двупосочната мрежа и интегрирането на електрическите коли създава условия за обединяване на електропроизводството и транспорта, отваряйки нови хоризонти за вятърната и други възобновяеми енергии, които може да помогнат за премахване на много от сегашните ограничения.

В наши дни производството на електроенергия от вятърни източници не може да бъде контролирано от компаниите производители и ли електроразпределителни дружества. Такъв е и случаят при другите възобновяеми енергийни източници. Обратното, химическите източници на енергия, като въглища, петрол и основно природен гас са много по-адаптируеми към кривата на потребление на мрежата, позволявайки модулиране според търсенето. Настоящата невъзможност за управление на вятърната енергия и други възобновяеми енергоизточници се използва за спънки в развитието й, както и до ограничаването й до 10 или 20% от електрическото потребление, тъй като преодоляването на този лимит би предизвикало непреодолими затруднения при управление на мрежата.

Потреблението на електричество след прогресивно конвертиране на авто парка на Испания не би предизвикало нерешими проблеми; то може дори да допринесе за подобряването на мрежовото управление (V2G мрежи). Превозно средство, консумиращо 14 кВтч на 100 км (консумацията варира от 10 до 20 кВтч на 100 км) и покриващо 15,000 км на година (приемлива средна стойност), би изразходвало 2,100 кВтч на година. Според испанската пътна полиция в страната има 30.3 милиона превозни средства, 21.8 милиона от които пътнически коли. Годишната им консумация би достигнала 80,000 ГВтч. На теория, това електричество може да се осигури само от 37,000 МВ вятърна енергия. До 2020 г. вятърната енергия ще осигурява 40,000 МВ, а офшорната енергия ще се равнява на 5,000 МВ. След 2020 г. мощността ще продължи да се увеличава и термоелектрическата слънчева енергия, и фотоволтаичната енергия ще продължат да се развиват, вероятно достигайки 20,000 МВ всяка до 2020 г.

Вятърната енергия сама по себе си може, принципно, да осигури цялото електричество, нужно за електромобилите в Испания, макар че балансиран и разнообразен микс е по-разумният вариант. Това трябва да бъде решено, когато електрифицирането на транспорта започне да се масовизира.

Всичко това е възможно и дори е задължително. Синергията между вятърната енергия и електрическите превозни средства съществува, най-вече в управлението на мрежата. В близко бъдеще, ще бъде възможно да видим обратими електрически системи (V2G, от мрежата към превозните средства извън пиковите часове и обратното в пиковите), в които литиево-йонните батерии на колите ще могат да съхраняват енергия, произведена през нощта и в часовете с ниско потребление, за да я продават на мрежата на добра цена в пиковите часове.

[Източник: evwind.es]