На златото, титания и калая се залагат големи надежди за бъдещето на слънчевите панели. Днешните силиконови соларни панели губят много от потенциалната енергия, излъчена от слънцето, заради невъзможността им да абсорбират инфрачервени лъчи, които представляват над 50% от получената на Земята слънчева енергия. С развитието на технологиите обаче слънчевата енергия започва да става конкурентна на други енергийни източници, а технологията в конкретния случай е вграждане на малка нано-антена в силикона на панелите.
Изработен от златни, титаниеви и калаени окиси, тези малки антени могат да улавят инфрачервената светлина. Според някои учени все още има да се извърви дълъг път в оптимизирането на настоящия дизайн, за постигане на по-голяма ефективност. Надеждата е, че принципът ще проработи, а принципът е, че когато инфрачервената светлина от слънцето мине през антената, тя генерира горещ електрон, който прескача от антената към силикона, създавайки заряд.
Тъй като настоящите силиконова соларни клетки не могат да преобразуват приблизително 1/3 от инфрачервените вълни в електричество, ново разработеният панел ще може да улавя частица от тази сега неусвояема част от слънчевия спектър. Това може да промени революционно пазара на домашни соларни системи. За да стане това изпълнимо, се разработват процеси с по-евтини метали и инсталации за големи площи. Когато бъде решен големият проблем със сегашните соларни клетки, новата технология може да излезе от лабораторията и да поеме по пътя към "Направи си сам" магазините в завършен вид.
[Източник: IO9]