Какво липсва на съвременните електромобили за глобално вложение?

Електрозадвижването се използва навсякъде около нас, където е необходимо движение на точка „А“ до точка „Б“.
Да разгледаме движението на автомобил от точка „А“ до точка „Б“. Съвременитте транспортни средства се разделят/ в зависимост от използвания вид източник на енергия за преобразуването и чрез помощни агрегати в движение/ на:
транспортни средства с двигатели с вътрешно горене
Електромобил- транспортни средства с електродвигатели използващи енергия от източник с ограничен запас,
ще се спра на втория тип.
За да измине пътя от точка „А“ до точка „Б“ електромобилът има нужда от енергия, която да е достатъчна за да измине този път. Как се осигурява тази енергия? Отговорът е колкото прост толкова и сложен. Съвременното производство на източници на енергия са с ограничен капацитет на съхранение на енергия. Това ограничение е следствие на невъзможността да се побере високо количество енергия в малки обеми, което е и най важното когато се говори за електро транспортни средства. Затова придвижването от точка „А“ до точка „Б“ е с лимит, които е съпроводен от това ограничение. Решение, което са предложили производителите на електромобили за да се увеличи разстоянието е използване на допълнително/ принудително / допълване на енергията на преносителя и. На пръв поглед е достатъчно без да се отчита какво е необходимо да се направи за да се „допълни енергия“. Така наименуваните „зарядни станции“ имат тази задача. Разработени са няколко вида, които се различават в зависимост от количеството енергия, която могат да отдават за единица време. Потокът от енергия, който могат да допълват в преносителите е огромен, но преносителите имат своите ограничения. Ще разгледам съвременните „батерии“ с възможност за зареждане. Отделните батерии са изработени и конструирани така, че да може оптимално да се използва енергията, която съхраняват без да се наруши нормалната и работа. За съжаление много е тясна границата на оптимален режим на работа съгласно техническите параметри, които са заложени от производителите и наложени от използваните земни изкопаеми елементи. Да обобщя имаме батерия, която има наложени ограничения, като температурен диапазон на работа, процентно натоварване на отдадена, респективно допълнена енергия. Една батерия на този етап от развитието на технологията и, не може да захрани един консуматор като електродвигател. Ето защо се използват няколко, дори хиляди батерии за да се постигне нужното количество енергия, за да се придвижи електромобил от точка „А“ до точка „Б“. Използването на толкова много батерии налагат сложни блокове за управлението на тези батерии, защото трябва да се контролира както писах по- горе границата на работата и, която е много тясна. Изработката на такива „пакети“ с батерии постига придвижването на електромобила от точка „А“ до точка „Б“. Този диапазон на изминатия път се различава и ръководи от използваната технология в съвременните електромобили. За да се постигне голяма дистанция между точка „А“ и точка „Б“, трябва да се увеличи броя на батериите, което е съпроводено с увеличаване на обема и масата на самия „пакет“ от батерии. Това ще доведе до увеличение на финансовата стойност на крайния продукт „пакет“ батерия. Затова си използва алтернативата – зарядна станция, за да намали стойността изделието и обема и масата му. Ще се върна към зарядните станции. При движението от точка „А“ , трябва да има зарядни станции, за да стигнем до точка „Б“. Пристигайки на зарядната станция, ние ще използваме време „Т“ за да заредим „пакет“ батерия. Това време е различно в зависимост от технологията, която е приложена при изработката и. Обикновено е около 2-4 часа, но някой съвременни решения използват горна граница на работа на батерията и постигат до 60 минути време за заряд/ този вид се използва, но намалява цикъла заряд - разряд на батерията/. Сега да си представим че тръгват 10000 автомобила от точка „А“ до точка „Б“, колко ли зарядни станции трябва да има за да задоволят всички. Отговорът е хиляди. Получава се зависимост от направление. Ще се придвижим от „А“ до „Б“ само по маршрут, които е „осеян“ с зарядни станции . А самата система, която трябва да подсигури енергията само на тези 10000 електромобила , но ако станат милярди  как ще се обезпечи. Т.е колкото по- голямо разстоянието може да измине електромобил между „А“ и „Б“ е по- добре. Другата страна на „монетата“ е градската среда. Тук разстоянията между точките „А“ и „Б“ са по- малки от порядъка на 50-100km, което позволява придвижването на електромобил до крайната цел без допълване на енергия, но проблема с захранването на зарядните станции и тук остава/ за пример ако се премине към електромобили за малък град, най- малко 100 000 електромобила включени за заряд за 8 часа /. Заключението е, че липсва звено между батерията и електродвигателя, за да се увеличи разстоянието между точка „А“ и точка „Б“.