Преди нея обаче, да се върна на едно от обещанията си от първата част - няколко думи повече за единствения политик (поне доколкото на мен беше известно) в залата - зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството Добромир Симидчиев. Г-н Симидчиев е човек, влязъл в политиката от бизнеса и по време на откриването представи накратко някои от направленията в своята дейност, а по отношение на форума и по-скоро самите теми - неговото направление е по-скоро водата. Едно от нещата, които направиха впечатление е, че когато стана дума за преминаването му 'от другата страна', г-н Симидчиев каза, че разглежда позицията си като работно място, на което да върши свързаната с него дейност. Е, това ми напомня за датските депутати, които масово ходят на работа с велосипеди... С други думи приемам положително думите на г-н Симидчиев и по всичко личеше, че аудиторията го прие също така. Не съм записал всичките му думи по време на откриването и на последвалите дискусии, но и на мен, и на разни други хора, подкрепящи форума, направи приятно впечатление фактът, че и след втория панел зам. министърът е още в залата. Политиците са заети хора и обикновено участват в откриването на семинари, след което отиват по други задачи, но и аз като искам да се оправдая понякога използвам хилядолетното клише "Нямах време" ... Затова и продължителното присъствие на г-н Симидчиев направи впечатление, без по никакъв начин да ограничавам участието му само до този простичък факт.

По време на този Green Innovation Forum всъщност чух новото определение за водата. Тя беше наречена 'петрола на нашето столетие'. Гост лектор на 'водния панел' беше г-н Пиер Брюне, директор Операции на Veolia Water Europe, която притежава по-голямата част от Софийска вода. Е, това, което мога да ви кажа е, че поне мен г-н Брюне доста ме стресна с някои от нещата от своя доклад. Да започна ли с това, че 1 милиард от населението на планетата няма достъп до чиста вода? Или пък да стесня само до нас, с тревожното заключение, че България вече е сред страните, които се намират близо до стресово водно състояние. Я направо да ви питам (както г-н Брюне попита всички нас в залата) колко литра мислите, че изразходвате дневно. "Седемдесет?", попита той. "Някой да се пробва?" Е, няма да ви мъча повече - между 100 и 150 литра. Така казва статистиката. Защо толкова много? Че аз съм по цял ден на работа, хвърлям си душ сутрин и вечер и се храня навън, биха казали някои. Ами, има и разни други неща, които ме стреснаха, защото като заблуден потребители, улисан в ежедневната си работа, никога не съм си правил труда да се поинтересувам. Хайде пак въпроси - колко мислите литра вода са нужни, за да порасне един голям портокал. Какво ще кажете за 209? Стъпка нагоре, макар и десетократно по-голяма - един хамгургер 'струва' около 2,400 литра от така ценната вода. Айде още нагоре, макар и 'само' по пет - като си купувате следващия път дънки, имайте предвид, че за производството им отиват близо 11,000 литра вода...

Не ви съветвам да правите компромиси с хигиената си или да пиете по-малко вода. Но съм убеден, че има какво да оптимизирате в консумацията и ще оставя този форум и миниатюрното количество данни, които ви предоставям от него да ви провокират към поне малко оптимизация. Сигурен съм, че ще намерите начин за спестяване на някоя и друга капка. Защото знаете капка по капка какво става...

Веднага след водния панел дойде ред на нещо, което за мен вече беше познато. Представянето на доклада по корпоративна отговорност на GLOBUL - основният партньор по организирането на Green Innovation Forum 2011. Казвам познато, защото хората от GLOBUL, с които се запознахме преди време покрай историческата покупка на първия им електромобил, за краткото време на това познанство са решили, че си струва да ни поканят на представянето на доклада преди месец време. Препратката в предното изречение води към подробен блог за това що научихме от този първи за България по рода си доклад и тук само ще повторя онова, което характеризира представянето на доклада от г-н Ясен Гуев, директор корпоративна политика на мобилния оператор. Това беше един кратък призив за 'следвайте ни' (но не в Twitter). Следвайте ни в корпоративната отговорност, призова Ясен. А това означава прозрачност, откритост и изпълнение на поети ангажименти. И в контекста на панела - оптимизация на дейности, въвеждане на енергийно ефективни технологии в работните процеси и новаторство до спукване. Хайде де, давайте - наистина е важно .

Минавам накратко и към суровините, не защото темата е кратка, а точно обратното - защото е много обширна. Представянето в третия панел за суровините беше на г-н Герд Хофман, вицепрезидент Рециклиране, Аурубис Груп. Темата е наистина твърде голяма за моите възможности да я обсъждам и това, на което ще се спра е възобновяемата енергия. Веднага пояснявам - става дума за ветрогенераторите, които ще изискват производството на огромни количества кабели, с всичките прилежащи процеси и последствия и много, много мед. И както по-рано по време на форума стана дума - трябва да внимаваме със зелените технологии, за да не се оказват те 'по-черни' от онези, които искаме да заместим с тях. Трябва да се планира внимателно, да се отчитат всички съпътстващи параметри и аспекти. Затова използваме често думите енергийна ефективност. А да бъдеш ефективен често не е лесно. Но събития като Green Innovation Forum 2011 ми помогнаха поне на мен да намеря не една и две пробойни в моята ефективност. Надявам се да съм предал посланието добре и на вас .

Мартин Хаджистойков - eCars.bg