Коледа си е за коледни работи. Времето за този блог обаче дойде сега. ID.3 карахме още в началото на декември, малко след като е пуснат последния блог тогава, до този – чак 3 седмици по-късно. Всичкото щуране около зарядните станции сякаш ни взима и последните силици и ха да стигнем до блога и остава за утре. И за утре. И за другиден...
Изчакахме си търпеливо целия месец след като се записахме за тест (през ноември) и ето го почти месец по-късно, на свой ред блогът си изчака времето да разкажем какво успяхме да разберем за ID. 3. За малко.
За 2 дена хем си е малко, хем все пак събрахме впечатления като за първоначално мнение.
Човек като не пише дълго време и ей го отвлича се в някакви локумни уводи.
1st
Нашият ID.3 екземпляр носи 1st емблема – това е първата серия произведени коли – и с матово сив цвят седи върху големи 19-инчови колела и собствена осанка загубила десетилетната класика с черни пластмасови отворчета между фаровете.
Още от концептуалните снимки много ме грабваше акцент оформлението със затихващи точки на задната широка колонка. Така сме пипнали и нашите сервизни електромобили – имат си лентички там на това място може би малко в ретро или състезателен стил.
Черното стъкло на ID.3 отзад ми харесва. Не е точно като на BMW i3, където стоповете са уникално вградени в стъклото като светещи ленти, но все така по-голямото количество стъкло ми е любимо изпълнение. Или поне така изглеждащото. ID-тройката си има собствен уникален детайл тук – вилична извивка обгръщаща стоповете – която се вижда много отчетливо като повдигнеш задния капак.
Не пречи да продължим отзад напред щом така се подкара и с този отворен заден капак се открива приличен багажен обем с отделение за кабелите за зареждане и сервизните аксесоари под повдигащия се под. Там е и адаптерчето за секретния болт на джантите, в случай че ти се наложи да го намериш.
Не сме правили тестове какво и колко събира - то и в нашия случай ще трябва доста време за такъв тест, а и ще понесе белези, че ние имаме бая техника и материали за товарене като се подкараме някъде на монтаж. Това е заради липсата на адекватни електро ванове на пазара, което от 2021-ва се променя – идва серия идентични возила в този клас – Opel Vivaro, Citroen e-Jumpy, Peugeot e-Expert и Toyota Proace – със 75 кВтч батерия (по-голямата от двете).
Минаваме една идея по-напред и надолу – тестовият ID.3 е с 58 кВтч батерия. Засега няма възможност да се тества или купи ID.3 с най-голямата 77 кВтч батерия. Това е по като за 2021 г., по някое време там.
Я направо една бърза припомняща табличка да ги видиш всичките ID.3 модели как са като батерии и зареждане:
| Модел/батерия | Батерия общ капацитет | Батерия използваем капацитет | Мощност DC зареждане | Време DC зареждане 10-90% | Мощност AC зареждане | Време AC зареждане 0-100% |
| Pure | 48 кВтч | 45 кВтч | 50 кВт | ~50 мин | 7.2 кВт 1ф | 7 ч 30 мин |
| Pro | 62 кВтч | 58 кВтч | 100 кВт | ~40 мин | 11 кВт 3ф | 6 ч 15 мин |
| Pro S | 82 кВтч | 77 кВтч | 125 кВт | ~50 мин | 11 кВт 3ф | 8 ч 15 мин |
Времената особено за DC зареждане засега ги приемаме условно и са примерни, въпреки че би трябвало да са много близо до реалните. Нещата може да са много различни когато батерията е студена. Трябва да има и мощни зарядни станции – в момента вече в България има 3 бр. 120 кВт зареждачки, които биха пълнили Pro S версията с почти макс. мощност. Всичките тези станции могат да се настроят до 180 кВт в бъдеще, а скоро ще има и други такива и по-мощни. (DC) Мрежата се развива.
Вътре
ID.3 е с добър вътрешен простор за класа – новата електромобилна архитектура помага да се извлече повече от този обем. Отпред определено се почувствах по-просторно отколкото във Volkswagen e-Golf. С два екрана и почти нищо друго дизайнът е минималистичен до степен на почти моментална носталгия по добре познатите бутони за това и онова.
Не че бутони липсват. По-различни са – вибрират под пръста ти, за да знаеш, че нещо се случва след натискането. Правят и други неща, с които или трябва да свикнеш или инженерите на VW да ги променят/напаснат, ако се натрупат достатъчно отзиви за търсене на подобрения.
Някои неща прости ги няма. Mute. Нихц. Натискаш си минуса докато звукът спре. Става бързо, но точно таз минимализация нещо не ми допада. Още повече предвид факта, че потребителското ръководство на айдито, което доста го поразчетох, бъка от предупреждения в стил "не правете настройки в движение". Еми да, ама като нямаш удобен бутон, който винаги си го имал досега, почваш да бъзикаш тук и там, а това разсейва докато караш.
Още едно малко разсейване – няма бутон за отопление на волана. На централния екран натискаш да влезеш в настройките на климатика и там го намираш – вляво. А екранът ти усеща пръста като се доближи на 2-3 сантиметра. И малко анимира иконките.
На кората на лявата врата – и там бутоните са по-малко. За ел. стъклата има само 2 – и като натиснеш Rear тогава управляваш задните. За да се върнеш на предните – изключваш задните. С панелчето за ел. огледалата също ми беше объркващо и даже маааалко дразнещо да не мога да се оправя интуитивно.
Имам предвид – ОК, прогрес. Но пък от голямо желание за прогрес към нещо по-ново и модерно дали не правим нещата не толкова добри, колкото вече ги имаме на разположение?
Чак дотам, че наши колеги вече произвеждат хардуерни бутони за Tesla Model 3 функции, че е дразнещо неудобно да цъкаш постоянно по тоя голям екран за елементарни неща дето са на 2-3 докосвания, добре, ама защо да си ги нямаш директно, щото така са преценили вместо теб (че е по-добре)?
Критикаааа, критика
И още критика. Такива блогове или форумите са може би най-ценните места, откъдето да почерпиш информация как да си подобриш продуктите, ако носиш на критика. А ако не носиш, кофти, защото пропускаш възможността да се подобриш.
Сравненията са неизбежни. Излизам от нашия Hyundai IONIQ 2018 и влизам в ID.3. Йоникът си изобилства от копчета и е донякъде пълна противоположност в това отношение на ID.3. Не съм неизменно закачен за по-старото и утвърдено – да мога да си депозирам кинтите през банкомат, например, ми е много по-удобно отколкото да се редя на опашка в банков клон.
И още сравнения – ID.3 не блесна за мен колкото йоника (и още повече коната – Hyundai Kona) с електромобилните отчети – моментното състояние на батерията, разходът на енергия, при това не само на електромотора, а на отделните системи, както и с прогнозния пробег.
Леле, ей го сега стигам до карането. Ако още караш по тия редове, поне стигаш до тая важна част от теста.
В моя ден от теста завъртях два подтеста. Първо, от Парадайз мола, нагоре по Черни връх през Драгалевци, обратно към центъра и после по Цариградско до VW, по новопуснатите отсечки на околвръстното. Накрая пак обратно по Цариградско за един достатъчно обширен тест из града, с всякакви видове шофиране.
В част 2, предните дни беше бая посковало и като нямах време да ида да зазимя вилата, ей ми го сгоден случай хем да свърша тая работа, хем смесено каране да издокарам.
До Голема Раковица и обратно ми е баш около 100 км – мярката на мерките (за шофиране) :))). Карам по околовръстното, после малко по Тракия и оттам свървам към гара Елин Пелин през Лесново, Доганово и Огняново, около язовира и накрая на наше село дето е виличката.
Не шпоря нещо кой знае, карам си нормално, в колата топло, разходът ми върви прилично – под 17. Стигам, тръбата на външната мивка естествено спукана от студа, вода цвърти навсякъде. Завъртам крана в ревизията, поправям, зазимявам и хайде да натискам пак старт бутона на вагена.
Оп. Прас. 20 км от прогнозния ми пробег са чао. Това боцна (ех, гадната дума) леко електромобилното ми его – не съм свикнал на такива номера за 7 години каране на електромобил. Викам си – софтуерно ще да е, че не е някакъв студ от половин час стоене колата толкова да си глътне сама.
И да. Наобратно, бидейки и с малко повече спускане, прогнозата застива и си седи там доста време, та ми угасва пожареца от краднатите километри. Покарах си приятно по всичкия път към софето и с един много приличен разход около и под 16 на сто айдито ми влиза в графата добро представяне като за такъв сезон.
Наистина, като цяло е с може би десетина – петнайсет процента повечко харч от желания като гледам други отзиви, пък и от колегите, но за задълбочена оценка си трябва едноседмичен тест, какъвто маааай ни се заформя за втората половина на януари. Тогава може и да е студенко, но тамън ще се види как са ID хавите в такова време.
Като цяло, от този първи тест, при това време (сравнително студено) смятам, че ID.3 би бил способен на 300 км пробег с едно зареждане, при нормално каране. Това е за ориентир – не е логично да караш колата от 100% надолу до няколко процента от батерията. Това може да се случи, но общо взето е добре да не се използва така крайно – поне не и често.
С продължително магистрално шофиране със скорост 120-130 км/ч предстои да разберем как ще се държи, но очакваме до около 220 км пробег в студения сезон.
Това донякъде е функция на баналното "мога ли да стигна до морето", с което ние софиянци си мислим, че обобщаваме България. Реалността е далеч по-широка, страната ни е далеч по-голяма от просто един магистрален път и локалните популярни маршрути имат много голямо значение. А и, предвид нарушения ни брутално през тази година живот – малките неща (бизнеси, села, събития), ще имат неимоверно по-голямо значение от големите, към които всячески ни натикват – и в България, и по цял свят.
И с тази средна 58 кВтч батерия е адекватен за множество пътувания. Факт е, че DC инфраструктурата е важна за значително увеличаване на използваемостта, обаче, тъй като ID.3 няма 22 кВт бордово зарядно и да се разчита на АС зареждане в определени ситуации ще е не толкова практично.
Да си 1st често е много, много трудно. Предизвикателствата летят отвсякъде, независимо колко опит и възможности имаш. След ордьовъра, предстои да опитаме повече от менюто на ID.3. Какво ли има за десерт?
