В този блог: Една разходка с Рено Туизи до вилата – 50 км приятно пътуване с електромобил и зареждане под стария орех.По случай първия летен ден реших да проверя дали Рено Туизи може да е не само градска кола. Може и още как – закара ме приятно до вилата, при това с доста запас от енергия на пристигане. Нека ти разкажа...
Досега нямах повод или просто не си създавах такъв. Но ето че моментът дойде – чудесно време, набързо възникнала идея и в резултат, пътуване до вилата с Туизи, вместо с миниван.
Стана наистина спонтанно. Чудесното сутрешно настроение изведнъж ме провокира да сменя транспорта и със заредената догоре през нощта батерия реших, че е време да разходя Туизи из селата около София. Това вече се прави от месеци с Туизи около Бургас, но на мен ми беше за пръв път.
Тръгнах в 11:10 с прогнозен пробег от 73 км и след кратко изкачване по бул. България вече бях на околовръстното. Вилата ни е на около 50 км от нашия адрес в София, намира се в Голема Раковица и обикновено с минивана дотам стигам за 50-55 мин. За удоволствието в двете посоки плащам 20-25 лв.
На околовръстното минах в най-дясната лента да не преча на другите шофьори, защото реших отначало да поддържам макс. 60 км/ч. С включването в магистралата вдигнах до 65-70 км/ч, като на баира преди отбивката за Нови Хан понамалих, за да остана на една черта разход на економайзера.
След като слязох от магистралата, по пътя към Нови Хан и Гара Елин Пелин поддържах около 55 км/ч. После по пътя към Лесново и Доганово запазих тази скорост. Въобще не ми беше бавно, оглеждах се наоколо, попивайки хубавите гледки, а и нямаше на кого да преча.
Някъде по средата светеха 6 от 10 чертички на батерията, а пътуването вървеше чудесно. След Лесново и около Доганово всичката земя наоколо докъдето ти стигне поглед се обработва и това много радва окото. Преди години не беше така, но сега пълни много душата, защото виждаш как в България може да е красиво, да се работи ефективно и резултатите от това да са налице.
Преди Огняново карах с 65 км/ч. Селото е точно преди яз. Огняново, около който се вие пътят за с. Голема Раковица. Там има изкачване и намалих до 45-50 км/ч. Водата сияеше лазурно, отдясно на стената видях 5-6 кемпера, а отляво има голяма красиво обработена земеделска площ с някакви насаждения.
Превалих хълма около язовира и започнах да се спускам към Раковица. Там пристигнах след 1 час и 10 минути пътуване с 35% оставаща енергия в батерията и паркирах Туизи на сянка под ореха, на тротоара. Този тротоар сега изглежда като паркова алея. Беше целият буренясал, но намерих хора от селото, които дойдоха с техника, почистихме, поставих мулч против плевели и отгоре речни камъчета. Сега е приятно, а и макар и малко, създадох работа за хора от селото.
Туизи се зарежда от обикновен контакт. Ел. инсталацията на вилата иска доста подобряване, но реших, че всичко ще е наред и така беше – с един удължител включих Туизи да се зареждах и отидох да ударя един сенокос на задния двор.
В един момент ми направи впечатление, че някак днес е още по-тихо на вилата. Не мина много време и осъзнах, че повечето минаващи шофьори просто намаляват, за да разгледат малкия електромобил. Иначе профучават както обикновено става на края на село :). А това е шумно!
Съседите минаха по едно време, питаха ме разни неща за колата, а на няколко пъти спирах работа да разменя по някоя дума и с други хора от селото или дошли от София по вилите си. Общо взето – емоция както винаги с Туизи – снимки с телефони и завладяващи усмивки, учудване на богато – това ме правят много щастлив.
Свърших работата, хапнах, почетох книга на верандата хвърляйки по някой поглед към Туизи, докато осъзнавах колко приятно се чувствам. Малко преди да тръгна намина и едно от момчетата, което помогна за разчистването отпред с багера и се заговорихме колко хубаво ще е за хората на село да имат електромобили – да си пазят чистотата и тишината и да не се налага да пътуват надалеч за зареждане.
Зареден догоре, потеглих обратно в 17:10. Пътят на обратно е с повечко слизане, затова карах с 65-70 км/ч. След Огняново спрях да поснимам – просто нямаше как да пропусна да си запечатам някоя и друга приятна гледка. Продължих с тази скорост, освен през селата, а след включването в магистралата вече карах с максимума от 85 км/ч почти до околовръстното.
Пристигнах у дома след малко повече от час път, с четири чертички на батерията и 37% оставащ пробег. Въпреки малко по-високата скорост ми остана повечко енергия, заради разликата в наклоните. А пътуването се оказа само с десетина минути по-бавно от това с минивана.
Чудесен ден – бях за първи път с Туизи на вилата, в супер настроение и това ми струва един лев и петдесет стотинки – в двете посоки :). Сега след като написах този блог ти пожелавам успешна седмица, а следващия път ще кача и сина ми с мен, за да идем двамата с Туизи на село. И чакам с нетърпение още хора да си купят Туизи, за да започнат да споделят преживявания.
eCars.bg / Elektromobili.bg
Когато избираме какво да споделим с теб, имаме една съвсем простичка задача – да се уверим, че ще ти върши работа.
Абонирай се за своя eCars.bg бюлетин
Важно!Ако вече имаш регистрация в eCars.bg, при която си избрал/а да се абонираш за бюлетина, значи вече го получаваш. В случай че нямаш eCars.bg профил или си пропуснал/а да се абонираш за бюлетина при регистрацията, можеш да го направиш като натиснеш бутона Абонирам се отгоре. Разбира се, ако не искаш да получаваш своя eCars.bg бюлетин, просто трябва да се отрегистрираш, като кликнеш върху линка в дъното на всеки бюлетин.
