В този блог: Материали от метално-органични рамки в нова суперкондензаторна технология.
Обикновено в днешните суперкондензатори има компоненти изработени от въглерод и за тяхното производство са нужни високи температури и вредни химикали. Но изглежда има и по-добър начин...
Експериментатори от Масачузетския технологичен институт (MIT) са разработили суперкондензатор без проводящ въглерод, с потенциал да осигурява (много) повече мощност от тази на настоящите суперкондензатори.
Проф. Мирчеа Динка, водещ автор на публикацията за новата технология, казва, че неговият екип е открил "изцяло нов клас материали за суперкондензатори". От няколко години екипът на Динка изучават клас материали наречени метално-органични рамки (МОР) – порести структури с невероятно голяма повърхност за размера им, много по-голяма от тази на въглеродните минерали.
"Всички двуслойни суперкондензатори днес се правят от въглерод", обяснява Динка. "Те използват въглеродни нанотръби, графен, активиран въглерод във всякакви форми, но не се използва нищо освен въглерод. Така че това е първият не-въглероден, електрически двуслоен суперкондензатор".
Както повечето нови материали или технологии, обаче, МОР имат един голям недостатък: не са особено електро-проводими. Затова една от основните цели на екипа на Динка е да ги направят такива.
В резултат, новите устройства направени от екипа вече са с идентична или по-добра производителност от тази на въглеродните суперкондензатори по ключови параметри като жизнен цикъл. При тестове МОР-базираните суперкондензатори губят под 10% от своята производителност след 10,000 цикъла, което е сравнимо със сегашните суперкондензатори.
Динка смята, че това е само началото за МОР суперкондензаторите, защото говорим за голям клас материали, чиито характеристики могат да се настройват чрез промени в химическата структура.
Александру Влад, професор в Католическия университет в Лувейн, Белгия не е участвал в разработката, но и според него тя е само върхът на айсберга. "При въглеродите знаем почти всичко и развитието в последните няколко години е незначително и бавно. От друга страна, МОР техниката използвана от Динка включва материали, някои от които може да достигат до три пъти повече повърхностна площ от тази при въглеродите. Това определено е потенциал за удивително по-голям капацитет, вероятно близък до този на батериите, но с мощността на суперкондензаторите."
Много от нашите читатели се интересуват живо от суперкондензаторите и затова решихме да споделим тази доста обещаваща новина. Очакваме развитие!
