В този блог: Най-добре е човек да си признава – като ни дават заето зареждачките, бягаме да си ги наглеждаме.
Все още си е рядко преживяване да се метнеш на електромобил на дълго пътуване към Балкана малко след обилен снеговалеж и понеже имаме повод, направихме точно това. И открихме нещо радостно...
Всичко тръгна от поредната ни обиколка на България да монтираме зареждачки. При тази последната обиколихме цялата страна. Първо монтирахме във Вършец, после в Габрово и накрая в Созопол.
И както се е случвало преди, супер готино е да боднем някъде станция, да пуснем блог и някой бързо да иде да я пробва. Ден, два след офанзивата и ни звънят в неделя от Габрово приятелите от хотел Балканци – зареждачката не бачка. Отишъл до хотела човек от Габрово с Volvo XC90 плъгин хибрид и ха да зареди – нъц. Станцията мига и колата дава грешка.
Кофти работа, но няма какво, трябва да си казваме нещата – хем е добре да признава човек, хем олеква. Като има проблем, трябва да се оправя. А станциите са изцяло наша разработка, тествани са с повечето електрички, електрониката си е по спецификация и стандарт, но ей на изникват казуси. И сме благодарни на човека от Габрово, че с негова помощ установихме, че имаме проблем.
И а да се вдигнем натам и като сви студ тия дни и запуца сняг, поотложихме малко, но вчера сутрин (четвъртък), скачаме в една електричка и старт към Балкана. Сутринта -2, студ, чакат ни 242 км път и сме леко притеснени дали ще стигнем с едно зареждане.
Остави това, ами и зареждачката нали не бачка, та взимаме една резервна, ако трябва да сменим, че да можем да заредим и да се върнем.
Понасяме се, първо 40 минути излизаме от софето, това ясно, а след това ни чака първи баир – по Тракия нагоре към Ябланица.
Обаче има подобрение в електричките ей, само преди година нямаше и да си помислим за такъв експеримент. ОК, няма да си кривим душата, още си има компромиси – каране с макс. 80-90 и (в случая) без парно, но нали казахме, че трябва всичко да се споделя каквото си е.
За спорта, обаче, няма как да не пробваме. Трябва да стигнем с един заряд.
Пътят няма да го описваме подробно (отделно ще го бистрим това), но стигаме на Габрово и решаваме, че ще стигнем. Смелост – имаме за още 75 км, а ни чакат 20 км изкачване към Балкана. Пътят се вие нагоре, ние полека и радост – стигнахме. С 9% остатък в батерията. Яко!
И сняг яко навсякъде, зареждачката ни стърчи и тя бяла беленичка от преспите и идва моментът на истината, да видим какво й е, че Volvo-то не ще да зарежда.
Ама, изненада. Мушваме кабела на наща електричка, кратки светомузики и зеленоооо – зареждането тръгна. И тук ще си признаем, че го очаквахме и затова имахме увереност да тръгнем, но трябваше да дойдем да проверим. Явно наща АЯ не се има още с г-н XC90 и ще трябва да си говорят повече, докато се разберат.
Радостни та знае ли се, ликуваме и зареждаме при домакините, докато батерията се напълни. Проблемът полуоправен го пишем, но си бачка де, остава само да бъзнем тук там да няма грижи с Volvo. Даже сме се организирали вече за тестове и скоро трябва да оправим хавата.
После наобратно по-лесно, че нали слизанка. Ударихме си пак дълго пътуване де, като си мислехме "ей гледай как вървят нещата, още зарядни станции като наслагаме и още електрички с големи батерии като се навъдят и се почва играта".
Сега си играем с една интересна нова работа в базата и ще стане чудесно да я покажем преди Коледа. Ще падне здраво разцъкване и може и да не стане дотогава. Празниците са важното, обаче. И да има радост.
О, за електричката ще питаш. Айде да е в друг блог това, че има данни за писане, повече подробности, да не раздуваме тука историята сега.
А на участниците в този пътепис – евала – все така да им е готино да обикалят българските зареждачки и да са все така радостни.
Абонирай се за своя eCars.bg бюлетин
