Това 1300 ме върна назад в детството, когато чествахме 1300 години България. Спонтанна асоциация, която не успях да си обясня съвсем, но се доверявам на силите и връзките, на които ние хората сме способни и усещам, че обяснението просто си вибрира някъде из ефира около мен.
Времето чудно и на 8 май сутринта в 6 плъзваме електричката по Ботевградско на път към магистралата, да ни отведе чак до другия край на България. Запътили сме се на отдавна планиран монтаж на зарядна станция в Блексирама голф клуба и програмата е доста плътна, защото пътуването е дълго и използваме да направим няколко срещи, ремонти и монтажи по Черноморието.
Този път електричката е Hyundai Kona. Не е някоя от двете служебни – Renault ZOE или Hyundai IONIQ, а взимаме от колегите от Hyundai България един тестови електромобил, за което благодарим. Причината е, че не знаем как е ситуацията по страната, хем че не очакваме някакви особени грижи, но все още има ограничения и предвид дългия преход електричка с по-голяма батерия е важно улеснение за задачата.
Ранно сутрешно спиране в Търново на Кауфланд и закуска от собствените запаси, че не можем да влезем в магазина. Дори с чакането да се зареди колата нямаше да подминем 10:30 и вместо да седим около жужащата зареждачка се пускаме до близкия Практикер за малко консумативи по път.
Следваща кратка спирка в Шумен, да се видим с приятели и да направим една среща в общината за вариантите и възможностите за изграждане на мрежа от зарядни станции в града. Разбираме, че такситата са най-популярния метод за придвижване и че желанието е да се работи за електрифициране първо в това направление.
Оттам продължаваме към Балчик и към 4 пристигаме в голф клуба. Всичко е подготвено според предварителните предписания, които сме изпратили за изграждане на трасето и след час работа на паркинга цъфва първата зареждачка на комплекса – премиум зарядна станция ИДА с мощност 22 кВт.
Дотук, изумително и за нас, се движим само с половин час закъснение от основния план, като се има предвид колко много пъти сме правили такива дълги пътувания и нещо или неща са измествали графика понякога с часове. Вече е 5 следобед и тепърва потегляме към Кранево да монтираме BMW Wallbox зарядна станция. Част от планае и часът няма значение, защото поне до 8 имаме светлина и може да се работи.
Трасето не е проблем, пускаме кабел, закачваме зареждачката на стената на китна къща във вилната зона на Кранево, заобиколена само от дива природа и някоя и друга съседска къща наоколо. Нещата, обаче, се пообъркват.
Засядаме в положение сервиз SOS – колата е ремонтирана и подновена изцяло, само че не пали. В нашия вариант, тестерът ни не успява да се свърже със зареждачката, i3-ката на домакина и нашата Kona също и сякаш устройството просто е глухо за призивите ни да пусне малко свеж точец към батериите. В добавка се вихрят някакви утечки по електро системата, но си носим колец и жълто зелен кабел и с кофа вода правим отделно външно заземяване, тъй като системата е двужилна и такова липсва.
Пак нямаме успех и с вече скрилото се слънце събираме инструментите, взимаме зареждачката с нас да я лекуваме в базата и потегляме към Варна да зареждаме по път към крайната точка за деня, Созопол. То си стана крайната точка за нощта и междувременно установихме, че BMW зареждачката е модел с RFID оторизация и бидейки употребявана, с липсващи RFID карти явно си иска тази част от нещата, за да сработи.
Вече е 9 и нещо и пристигаме до военноморското във Варна, връзваме се за DC зареждачката на Елдрайв там и потегляме да се разходим из квартала сред крясъците на някоя и друга чайка. Всичко е затворено, няма къде да се хапне и ни остава да подишаме малко свеж морски въздух, поне за нашите софийски представи.
Преходът от Варна до Бургас в тъмното и без трафик мина спокойно, но на пристигане в Созопол вече минава 2 сутринта. Нашият домакин Жоро от Хотел Морска вила има eCars зареждачка от ноември 2017 г. и ни приютява в едно друго местенце, че хотелът още не е отворен. На сутринта закусихме домашни курабийки, подменихме контролера за станцията с нов, побъбрихме си добре с гостоприемните домакини вече в градината на хотела на кафе и потеглихме към Бургас за следващата задача.
На Парк Арена ОЗК в Бургас се чувстваме добре. Спортният комплекс е просторен и слънчев, с множество съоръжения и, разбира се, уникалният покрит басейн. Работата ни, обаче, е отвън на паркинга, където направихме първото издание на тех шоуто за електрическа мобилност ЕВИЗИЯ, което създадохме през 2019 г. С куполовидни тенти и различен формат, дебютът се получи и началото е дадено – имаме отправна точка за развитие, което сега е с променен курс. ЕВИЗИЯ ще я бъде, ще намерим начин да продължим и защо не още тази година по план. Но това не е изложение за медицинска техника – няма да правим тех шоу с маски, термометри, проверки и разстояния.
Имаме си технологични спънки от първите години и една от тях беше в изработката на стъклото на премиум зарядната станция ИДА. Фолиото или боята се нацепваха или обелваха и устройствата на някои места не изглеждаха никак премиум. Затова обикаляхме България и продължаваме да го правим, за да подменяме корпусите на вече монтирани зарядни станции с нови – стъклата вече са със специална обработка с керамична боя и изпичане и са много по-стабилни. А ние, за да сме стабилни, просто трябва да минаваме навсякъде и да си оправяме бакиите, защото това очакват хората от нас. Въпрос на уважение и изпълняване на ангажиментите е, преди всичко, а и най-малкото устройствата са в гаранция.
Първия път монтирахме ИДА с оригиналната подсветка на стъклото с голямата eCars графика и надпис зарядна станция. Сега зареждачката грее с логото на Парк Арена и нашият приятел Ивелин, управителят на комплекса, вече може да сменя цветовете на подсветката директно от своя мобилен телефон. На слънцето се вижда трудно, но като имаме вечерни снимки ще я видим, а който иде да зареди ще види на място. Няма бариера за паркинга, но е добър повод да подсетим, че станцията е най-вече за посетители на Парк Арена.
Малко преди да тръгнем на паркинга пристига свеж бял BMW i3 и от него слизат приятели с електромобил от Бургас, на които миналата година инсталирахме зарядна станция на къщата малко извън града. Колегите от близкия Омникар сякаш също разбрали, че сме там, се появиха с един нов Renault ZOE и хайде ето ни снимка (по-горе) с брандиран електромобил с прясно монтираната освежена зареждачка.
Обедно, жегаво се придвижваме до Кауфланд, че сме с Kona, не със ZOE. С нашия ZOE щяхме да се заредим на парк арената с 22 кВт AC, но бордовото на Kona е 7.4 кВт и няма как – трябва ни DC зарядна станция. Час на Кауфланд за зареждане, с пазаруване в магазина и приготвяне на сандвичи отвън в колата, че трябва да се яде, пък и стана малко като на пикник, нищо че се поопекохме и си беше шумничко. Витамин D дозите ни бяха минимални в последните месеци, а сега пък явно прекалихме, което се отрази в зачервени носове и лакти.
Хайде обратно по магистралата, но за кратко. Спираме в близко село да си поговорим за инсталиране на зарядни станции в един от морските ни курорти. Разговорът завърши с кратък Kona тест с изумление от пъргавината и "това е по-яко от i3-ката" (човекът има няколко такива), както и с предстоящи уточнения за вариантите за зареждачки на едно място, което ще обявим по-късно.
Свършили почти всичко – без монтажа на BMW зареждачката – вече сме по магистралата към Пловдив. Врътваме през ЕКО за малко DC точец колкото да може да си караме после със 120 и с малко над половин батерия летим към софето. Изминали почти 1300 км, към 10 вечерта вече сме по къщите за първо хубаво хапване и да позаредим батериите за неделните семейни щъкания с електрички вече за разпускане, не по работа.
И така. От понеделник, отново :).
