Всичко започва през 2004г. с една авангардна, навярно, за онези времена задача, поставена пред докторант на доц.Миланов – променливо-токово асинхронно задвижване на електромобил. Миналата година - 2010-та, лятото, решават да монтират изработеното вече и изпитано асинхронното задвижване с векторно микропроцесорно управление в реален автомобил и три месеца по-късно електромобилът е вече факт.
Идеята на екипа ръководен от доц. д-р инж. Иван Миленов, декан на факултет "Комуникации и електрообзавеждане на транспорта" към ВТУ, присъединил и шестима студенти от ВТУ е по-глобална от създаването на пореден електромобил. А именно - действаща подвижна лаборатория, която в реално време прави замервания и натрупва данни за параметрите на работа – ускорение, разход на енергия, капацитет на батериите и т.н. Целта, може би вече не толкова далечна, е изработване на интерактивен мултифункционален компютърен модел за проектиране на електромобили според потребностите или защо не, дори според “капризите” на пазара – спортен, товарен, дамски, семеен. Получавайки изискванията, компютърният модел ще препоръчва двигателя, батериите, управлението, добавянето на екстри като суперкондензатори например, изградени на база нанотехнологии, даващи експлозивно ускорение.
Следват спечелен проект и символично финансиране от държавата за изследване и тестове. Автомобилът, избран от екипа за преустройство, е марка Renault модел Kangoo. Закупен е от автокъща - употребяван. Това позволяват отпуснатите средства.
Всичко последващо е благодарение на помощ от приятели, лични средства и най-вече ентусиазъм.
Двигателят на закупеното Renault е изваден и предоставен на специалисти по “автомобилна техника” във ВТУ за изработка на лабораторен изпитателен стенд. Купето е преоборудвано.
На покрива е монтиран фотоволтаичен панел, американски, поликристален, подарък от фирмата вносител – 3К, с мощност около 200 W. Генерираната от него енергия зарежда 12V автомобилен акумулатор, който захранва: фаровете, мигачите, чистачките, хидравликата за завиване, вакуумния усилвател на спирачките и т.н.
Шестте акумулаторни батерии са оловни и тежат 330 кг, предоставени за временно ползване. Конфигуриран по този начин, електромобилът на ВТУ развива скорост до 90 км/ч и пробег с един цикъл на зареждане около 110 км. Фотоволтаичният панел осигурява допълнителен пробег 10 – 30 км. Коефициентът на полезно действие на двигателя е 0.93. Сравнен с този на парния двигател – 0.25, на ДВГ – 0.35, на оптимизираните двигатели на колите, участващи във Формула 1 – 0.39, асинхронния двигател се доближава до съвършения. Българският електромобил също е проектиран да работи с литиево-йонни батерии, но цената им започва от 150 хиляди лева, а на оловните от 2000.
Замяната на оловните батерии с литиево-йонни с тегло от 80 кг би намалила "свръх" товара и би облекчила работата на двигателя – ще се снижи разхода на енергия, което ще увеличи пробега до 160 км и скоростта до 130 км.
За да измине разстояние от 100 км, електромобилът изразходва от 15 до 20 киловата, иначе казано около 3 лева!
До този момент колата струва 10 хиляди лева, като в тази сума не влиза соларния таван. Електромобилът се движи без проблем на минус 15 градуса.
На 16 септември 2010г. електромобилът на ВТУ преминава успешно технически изпитания в акредитирания сертификационен център "Технотест".
Източник: mazeto.net