Разпространение на електрическата мобилност в глобален аспект

През 2009 г., транспортният сектор е изразходвал около една-пета от употребената в световен мащаб енергия и е причина за генериране на една-четвърт от общото количество емисии на въглероден двуокис (CO₂), като почти половината от тези емисии идват от пътническите автомобили.

В основния сценарий на Енергийни технологични перспективи 2012 на Международната енергийна агенция (IEA), където се приема, че не са въведени големи енергийни и климатични политики, е заложено очакването, че автомобилните складови наличности и разходът на гориво ще нарастват постепенно и ще бъдат над два пъти по-големи до 2050 г. Този сценарий би увеличил CO₂ емисиите и нуждата от петрол, увеличавайки цените на горивата, освен ако не бъдат открити нови залежи или увеличен дялът на алтернативните енергийни източници.

Въпреки въвеждането на различни чисти автомобилни технологии и горива, електрическите превозни средства представляват една от най-обещаващите технологии за намаляване на петролното потребление и генерираните CO₂ на километър. Със средно чиста електрическа мрежа, електромобилите могат да постигнат 50 гр CO₂ на километър - далеч под най-ефикасните днешни конвенционални коли, които емитират между 100 и 150 гр CO₂ на километър. Дори хибридите постигат само 90 gгр CO₂ на километър.

IEA е разработила "подобрен" сценарий за намаляване на CO₂ емисиите и зависимостта от петрола чрез производство на превозни средства с ниски емисии, като зареждаемите хибриди, електромобили и модели, задвижвани с горивни клетки. При този сценарий се очаква до 2020 г. да бъдат продадени 27 милиона зареждаени хибриди и електромобили и над един милиард до 2050 г., за общо намаляване на CO₂ емисиите с 10 гигатона до 2050 г. Към всичко това се добавя и силно намаляване на разхода на гориво при модели с двигатели с вътрешно горене.

Общите национални цели за продажби на електромобили и зареждаеми хибриди, обявени от правителства на държави, членове на EVI, са за около шест милиона до 2020 г., на база 20 процента годишен растеж. Ако тези цели бъдат постигнати, електромобилите ще бъдат около шест процента от общите продажби през 2020 г., в резултат на което по пътищата тази година трябва да има 20 милиона ЕПС. Целта на EVI от 20 милиона електромобили/зареждаеми хибриди по международните пътища е в съответствие с "подобрения" вариант на развитие на IEA, като част от дългосрочния план за смекчаване на промените в климата.

Преди постигане на тази амбициозна цел, електромобилните технологии трябва да преминат през няколко етапа на пазарно развитие, оптимизация и разрастване. Настоящият електромобилен пазар е малък, но прогнозните резултати са окуражаващи. През 2011 г. са продадени около 40,000 електромобили/зареждаеми хибриди, повече от всяка друга година в историята досега, но със сега формиращия се пазар продажбите през 2012-та ще бъдат важни за определяне на бъдещото на електромобилите.

Градският подход

Както EV City Casebook демонстрира, множество големи градове и региони по света са посветени на превръщането на електрическата мобилност в реалност. Всички те активно преследват амбициозни цели за развитие чрез различни новаторски подходи, мерки и програми. Често такива действия са специфични за определен град или район, но се зараждат множество общи практики. Например, много градове прилагат микс от не-финансови потребителски стимули, за да насърчат търсенето на електромобили и изграждането на зарядна инфраструктура.

Финансовите стимули включват отстъпки или данъчни кредити за електромобили (често в комплект с правителствени субсидии при покупка), освобождаване от регистрационни и такси за паркиране, както и отстъпки за монтаж и използване на зарядно оборудване. Има и различни не-фискални стимули, включително преференциални парко-места, достъп до магистрални ленти със специално предназначение и ускорени разрешения за монтаж на електромобилно оборудване.

Градовете първенци стимулират електрическата мобилност по различен начин, например чрез добавяне на електрически превозни средства към общински авто паркове, пускане на хибридни автобуси или тролейбуси (такава инициатива и министър Московски в България) в градския транспорт. Монтират се също така зарядни станции в обществени сгради и, в някои случаи, има по-ниски електро тарифи за собственици на електромобили от общински електроразпределителни дружества. И не на последно място, градовете създават големи акционерни групи, в които участват градски планьори, автопроизводители, електрически компании, доставчици на оборудване, академични и изследователски екипи, както и членове на градски управи. Тези групи работят заедно за създаване на пътни карти за развитие на електрическата мобилност, която отчита перспективите на всички акционери, както и техническите, икономически и регулаторни бариери за възприемане и интеграция на електромобилите.

В контекста на глобалното електромобилно движение, усилията на тези и други градове стават все по-важни. Като световни "тестови зони" за разгръщане на електрическата мобилност, градовете ще изпитат първи въвеждането и значителната употреба на електромобилите и зарядната инфраструктура. Голямата гъстота на населението и сравнително кратките пътувания в градски условия правят електрическите превозни средства много подходящи за градските жители. Опитът на градските шофьори и различни новаторски подходи ще помогнат за стимулиране на широкото разпространение на електромобилите и ще ускорят прехода към чиста и устойчива мобилност.

eCars.bg