Над 5,200 станции за зареждане с водород ще работят в световен мащаб до 2020 г. – това предвижда ново проучване на Pike Research, което предполага, че инвестициите във водородни станции ще достигнат $1.6 милиарда.
Много от водещите автопроизводители обаче като че са фокусирани върху електрическите коли, което провокира въпроса дали тези инвестиции във водородни технологии и инфраструктура са наистина оправдани?
Прогнозни продажби
През април, Pike Research направи поредна прогноза за превозните средства с горивни клетки, прогнозирайки, че продажбите ще достигнат повратната точка от един милион броя до 2020 г. – което означава кумулативни продажби от 1.2 милиона превозни средства до края на тази година. Анализът предполага, че по време на предпродажбения период 2010-2014 г., ще бъдат реализирани 10,000 превозни средства с горивни клетки. След тази фаза, 57,000 ще бъдат продадени през 2015 г., преди количеството да достигне 390,000 годишно до 2020 г.
Първата масово произвеждана водородна кола - Honda FCX Clarity
Реално обаче, въпреки големия интерес, който колите с горивни клетки предизвикват, тяхното разпространение върви най-бавно. Конкретно, в проучването на Pike Research се посочва, че потребителският интерес няма да се засили, докато: цените не спаднат, пазарните условия или изисквания не бъдат съпроводени с облекчения за превозните средства с нулеви емисии; и не бъде изградена водородна инфраструктура за задоволяване на нуждите на потребителите.
Подкрепа и опозиция
Оказва се, че има и от двете по отношение на превозните средства с горивни клетки в ключови пазарни сектори.
Мнозинството от автопроизводителите продължават да инвестират в проучвания и разработки на технологии за коли, задвижвани с горивни клетки, макар и не с темпото и размера на тези, отделяни за електромобилни технологии. Например, коалици от 13 големи японски автопроизводители и енергийни компании – сред които Toyota, Honda и Nissan – се обединиха през януари с цел да спомогнат въвеждането на колите с горивни клетки до 2015 г. и да разгърнат мрежа а за водородни доставки из цяла Япония. Планът е да се подходи към отделните общини и да се обсъдят предизвикателствата по задоволяване на първоначалния потребителски интерес.
В допълнение, през май Toyota откри първата си станция за зареждане с водород в САЩ, за да осигури водород за хибридните коли с горивни клетки от демонстрационната програма в района на Лос Анджелис.
ix35 прототипът с горивни клетки на Hyundai
Не само японските автопроизводители обаче работят по водородни технологии. През февруари Hyundai представи трето поколение Tucson iX с водородни горивни клетки със 100 кВ горивна клетка и два резервоара за водород – моделът може да измине над 640 километра с едно зареждане, което представлява 76 подобрение спрямо предишната версия. Mercedes-Benz също демонстрира ангажимента си към технологията с отварянето на съоръжение за производство на пакети от следващо поколение горивни клетки в Канада с намерение за старт на серийно производство през 2013 г.
Независимо от тези инвестиции от страна на автопроизводителите, подкрепата на правителствени нива изглежда недостатъчна. Англия например се насочи основно към инсталиране на зарядни станции за електрически коли и отстъпки за покупка на електромобили.
ITM станция за зареждане с водород
Подобно, в САЩ подкрепата за водородните коли също намалява. В своя февруарски бюджет в подкрепа на целта през 2015 г. по пътищата на страната да има един милион електромобили, Президентът Обама увеличи дотациите за електромобилни технологии, като в същото време намали инвестициите в програма на енергийното министерство за развитие на водородната технология с почти $70 милиона – над 40 процента орязване.
Твърде малко, твърде късно
За много поддръжници на водородните коли, технологията е реална алтернатива на бензина и дизела. На теория водород може да се произвежда на местно ниво и от възобновяеми източници – с което потенциално да се осигури енергийна независимост и реална алтернатива от чисто гориво. Има потенциал и за създаване на милиони нови работни места и значителен растеж на слънчевия и вятърния енергийни сектори. Сериозни инвестиции във водородна зарядна инфраструктура може дори да я превърнат в по-лесен преход, отколкото този към електромобилна инфраструктура, в същото време елиминирайки притесненията от ограничения пробег.
Проблемът обаче е, че технологията е все още далеч от електромобилната, която макар и за дълго изоставена, е тази, с която преди повече от 100 години са се движели повечето от първите коли. И докато електрификацията на колите се развиваше постепенно в последните десет години чрез хибридни коли като Toyota Prius и сега чрез масови модели като Nissan LEAF, водородната технология беше оставена да се носи по течението. Изглежда с настоящите предпочитания на автопроизводителите към електромобилната технология и съответните правителствени инициативи следващи тази посока, за водородните коли като че ли в момента е трудно да поемат силно напред.
Дебатите около по-високата ефективност на водородната технология вероятно ще продължат, но в същото време изглежда налагането й ще се отложи за сметка на електрическите коли, които предлагат по-бързо и достъпно решение.