Това, което липсва в заглавието, и което въщност прави това постижение толкова важно е, че преходът е направен със зареждане на вече изградени станции за водород по маршрута. Пътуването от Осло до Монте Карло е най-дългото правено досега с използване на гориво (водород) от стационарни зарядни станции. Mercedes-Benz вече направи околосветско пътешествие с B-Class F-Cell с водородни горивни клетки, но зареждането ставаше от съпровождащи групата камиони. Сега, норвежки екип с два Hyundai ix35 FCEV измина 2,260 км само с няколко "препятствия" по пътя...
Пътуването е идея на {tooltip href="http://www.zero.no/?set_language=en&cl=en"}ZERP{end-link}Zero Emissions Resourse Organization{end-tooltip}, норвежка група, популяризираща горивните клетки, електромобилите и други "зелени" технологии. То демонстрира колко напред спрямо останалата част на света е водородната инфраструктура на Европа, както и колко много работа има да се свърши, преди водородът да стане лесно използваемо гориво за задвижване на превозни средства.
Европа може да е по-напред от останалите, но водородните станции са все още малко и маршрутът се избира лесно: екипът на ZERO потърсил водородните станции между Норвегия и Монако в h2stations.org и ги въвел в навигационните системи на колите. По-голямата част от пътуването минала безпроблемно, но като при всяко предизвикателство, и ZERO хората се натъкнали на няколко препятствия...
Първото от тях се оказало наработеща зарядна станция. Тази неочаквана пречка принудила екипа да качи колите на ферибот от Готенбург, Швеция до Киел, Германия. Дори в Германия, която има една от най-напреднали водородни зарядни инфраструктури в света, станциите не са достъпни за обществено ползване (засега) и екипът е трябвало да звъни предварително, за да организира презареждане.
Зарядна станция за водород – прилична повече на модерна еко инсталация
Във Франкфурт, екипът отново се сблъскал с проблема наработеща станция и се наложило да потегли към Кьолн. За жалост станцията там зареждала само с 5000 psi, което означавало само по половин резервоар.
"На няколко пъти бяхме пред свършване на горивото и трябваше да караме супер икономично, за да стигнем до станция," обяснява Бьорнар Крузе, участвал в организирането на тура. "Когато пристигнахме на станцията в Карлсруе и двете коли бяха на изпарения. За щастие колите с водородни горивни клетки позволяват използване на много ефективни техники при управление и вероятно са доста по-добри в това отношение от колите с ДВГ." Хм, каква игра на думи само, предвид факта, че водородните коли изпускат само (водни) изпарения...
Според Крузе водородна зарядна инфраструктура определено липсва във Франция и Норвегия, но въпреки това е оптимист. Той лобира за изграждането на повече станции в Норвегия и въобще из Европа и се надява, че нарастващият брой станции в Германия ще означава и увеличаване на броя на водородни коли на пътя. Всъщност, за Франция и Норвегия не е чудно – това са двете държави с като че ли най-силно електромобилно движение в Европа. За Франция, ясно, от там, дето се вика, идва първата електро кола преди 150 години. Но в Норвегия тихо си движат електрическата мобилност и то не как да е – в Англия, например, за година са продадени 600 броя Nissan LEAF, а в Норвегия количеството вече надхвърля 1,000 за по-малък период на продажби....
"С нови станции онлайн в Германия тази година и още в бъдеще, дългите пътувания с водородни коли ще бъдат абсолютно възможни, особено в Германия," завършва Крузе.
Изглежда и в Норвегия, като в България, гледат често към Германия за някои неща. Сега станциите се използват най-вече за тестове и са изградени от големи компании като Daimler, която миналата година представи виждането си за водородна кола на бъдещето под формата на CL-Class 2025. Хората действат сега, за 20 и повече години напред. За да са отпред, когато стигнат там 
. Който иска, намира начин!
По материал от Hydrogen Cars Now.
Снимки: ?ivind Skar/NTB Norway, благодарение на ZERO
От: Wired
