С тези два нови стандарта има потенциална възможност за избягване на реалния риск от разработка на несъвместими решения в отделни региони, което не е в интерес на международната автоиндустрия. Различните национални подходи биха забавили развитието на масов пазар за електромобилите, изисквайки настройки, които биха довели до по-високи цени и забавен пазарен достъп.

По време на стратегическата кръгла маса за електрическите превозни средства, организирана от IEC и e8 във Вашингтон през януари 2011 г. и наскоро, по време на Международната конференция за стандартизация на електрическата мобилност като част от Автосалон Франкфурт 2011, глобалните автопроизводители, електрически компании и доставчици дефинираха спешната нужда от международни стандарти за зареждане на ЕПС и с утвърждаването на двата нови стандарта IEC показва, че е разбрала посланията много ясно.

Рони Амит, ИД и генерален секретар на IEC казва:

IEC чу много ясно посланието на бранша и удвои усилията си за постигане на консенсус по най-приоритетните системи за зареждане на ЕПС. Двата нови публикувани IEC стандарта са първата стъпка към задоволяване нуждите на един огромен пазар, от който има спешна нужда и осигуряват на инвеститорите база за изграждане на зарядна инфраструктура за електромобили.

Двата нови IEC международни ЕПС стандарта дефинират ограничен набор от опции, сред които всяка страна и производител могат да избират. Това ще гарантира, че електромобилите и компонентите, нужни за тяхното зареждане, могат да се използват в много по-голям брой държави, намалявайки разходите на производителите, което от своя страна да направи електрическите превозни средства по-атрактивни за нас потребителите.

В IEC отчитат, че формулирането на общи стандарти при най-добри условия не е лесна задача и множеството исторически разлики в електрическата инфраструктура усложняват допълнително нещата. Вместо да предлагат изцяло нови подходи, новите стандарти се базират на три, вече широко разпространени, комплекта щепсели и контакти.

IEC 62196-1 съдържа стандартните изисквания за зарядна система, докато IEC 62196-2 стандартизира трите типа мрежови свързващи системи, познати като Тип 1, 2 и 3:

• Тип 1: еднофазна връзка за превозни средства (щепсел + порт на самата кола), например Yazaki или SAE J1772 (Япония, Северна Америка)

• Тип 2: едно- и трифазна връзка за превозни средства и мрежови щепсел без капак, например VDE-AR-E 2623-2-2

• Тип 3: едно- и трифазна връзка за превозни средства и мрежови щепсел, и контакт с капак, например SCAME щепсела, разработен от EV Plug Alliance.

Кой от трите типа е подходящ зависи до голяма степен от електрическата инфраструктура и регулаторните условия във всяка страна.

Горният стандарт се базира на IEC 61851-1, който определя четирите режима на зареждане на ЕПС от енергиен източник:

• Режим 1 (AC): бавно зареждане от стандартен домакински контакт

• Режим 2 (AC): бавно зареждане от стандартен домакински контакт с вградено в кабела защитно устройство

• Режим 3 (AC): бавно или бързо зареждане посредством специфичен ЕПС контакт и щепсел с постоянна контролна и защитна функция

• Режим 4 (DC): бързо зареждане с външно зарядно устройство

Режими 1 до 3 са предвидени да зареждат изцяло ЕПС в рамките на три до десет часа чрез директна връзка с източник на електроенергия. В Режим 4 електромобили може да се зареждат и в рамките на десет минути, но заради използването на батерии извън мрежата, този вариант е най-скъп за изпълнение.

IEC 62196-1 важи за всичките четири режима, докато IEC 62196-2 е приложим само за първите три. Трети стандарт, IEC 62196-3, се разработва отделно с цел стандартизиране на правотоковото (DC) зареждане (Режим 4).

В допълнение, б стандартизира и трите кабела, които ще се използват за зареждане на електромобили:

• Вариант A, при който кабелът е постоянно свързан с ЕПС

• Вариант B, при който кабелът не е постоянно свързан с каквото и да било

• Вариант C, при който кабелът е постоянно свързан със зарядната станция

Взети заедно, тези типове, режими и варианти позволяват на производителите да работят под общи стандарти в рамките на които да отговарят на регулаторните изисквания на различните пазари.

Например, в Италия и САЩ Режим 1 е ограничен от съображения за сигурност, докато Режим 3 се радва на голям интерес в САЩ и Европа за обществени зарядни точки, а Режим 4 е предпочитан в Япония.

В допълнение, техническите ограничения означават, че всички Режим 4 кабели трябва да бъдат постоянно свързани със зарядната станция (Вариант C), а регулаторните режими в САЩ изискват Режим 3 зарядните станции също да имат и Вариант C кабели.

Източници

• IEC 62196-1

• IEC 62196-2

• IEC 61851-1

[От: Green Car Congress]